1 П осле пристигна и в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а баща му беше грък.

Después llegó a Derbe y a Listra; y he aquí que había allí cierto discípulo llamado Timoteo, hijo de una mujer judía creyente, pero de padre griego;

2 Т ози ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

y daban buen testimonio de él los hermanos que estaban en Listra y en Iconio.

3 Н его Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.

Quiso Pablo que éste saliera con él; y tomándole, le circuncidó por causa de los judíos que había en aquellos lugares; porque todos sabían que su padre era griego.

4 И като ходиха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Йерусалим, за да ги пазят.

Y al pasar por las ciudades, les entregaban las ordenanzas que habían acordado los apóstoles y los ancianos que estaban en Jerusalén, para que las observasen.

5 Т ака църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено. Павел отива в Европа

Así que las iglesias eran consolidadas en la fe, y aumentaban en número cada día. La visión del varón macedonio

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им бе забранено от Святия Дух да проповядват словото в Азия;

Y atravesando Frigia y la región de Galacia, les impidió el Espíritu Santo hablar la palabra en Asia;

7 и като дойдоха до Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовият Дух не им позволи.

y cuando llegaron a Misia, intentaron ir a Bitinia, pero el Espíritu de Jesús no se lo permitió.

8 И така, като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

Y pasando junto a Misia, descendieron a Tróade.

9 А през нощта на Павел се яви видение: един македонец стоеше и му се молеше: Ела в Македония и ни помогни.

Y se le mostró a Pablo una visión de noche: un varón macedonio estaba en pie, rogándole y diciendo: Pasa a Macedonia y ayúdanos.

10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях. Проповедта във Филипи

Cuando vio la visión, en seguida procuramos partir para Macedonia, dando por cierto que Dios nos llamaba para que les anunciásemos el evangelio. Encarcelados en Filipos

11 И така, като отплавахме от Троада, отправихме се право към Самотраки, а на следващия ден - към Неапол,

Zarpando, pues, de Tróade, vinimos con rumbo directo a Samotracia, y el día siguiente a Neápolis;

12 и оттам към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град престояхме няколко дни.

y de allí a Filipos, que es una ciudad principal de la provincia de Macedonia, y una colonia; y nos quedamos en aquella ciudad algunos días.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

Y el sábado salimos fuera de la puerta, junto al río, donde suponíamos que había un lugar de oración; y sentándonos, nos pusimos a hablarles a las mujeres que se habían reunido.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше и Господ отвори сърцето ѝ да внимава в това, което Павел говореше.

Entonces una mujer llamada Lidia, vendedora de púrpura, de la ciudad de Tiatira, que adoraba a Dios, estaba oyendo; y el Señor abrió su corazón para que estuviese atenta a lo que Pablo hablaba.

15 И като се кръсти тя и домът ѝ, ни помоли: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и останете. И ни принуди. Апостолите Павел и Сила в затвора

Y cuando fue bautizada, y su familia, nos rogó diciendo: Si habéis juzgado que soy fiel al Señor, entrad y hospedaos en mi casa. Y nos obligó a quedarnos.

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.

Aconteció que mientras íbamos a la oración, nos salió al encuentro una muchacha que tenía espíritu de adivinación, la cual daba gran ganancia a sus amos, adivinando.

17 Т я вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

Ésta, siguiendo a Pablo y a nosotros, gritaba, diciendo: Estos hombres son siervos del Dios Altísimo, quienes os anuncian un camino de salvación.

18 Т ова тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.

Y esto lo hacía por muchos días; Pablo, cansado ya de esto, se volvió y dijo al espíritu: Te mando en el nombre de Jesucristo, que salgas de ella. Y salió en aquel mismo momento.

19 А когато господарите ѝ видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

Viendo sus amos que había desaparecido la esperanza de su ganancia, prendieron a Pablo y a Silas, y los arrastraron hasta la plaza pública, ante las autoridades;

20 И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни

y presentándolos a los magistrados, dijeron: Estos hombres, siendo judíos, alborotan nuestra ciudad,

21 к ато проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.

y proclaman costumbres que no nos es lícito recibir ni hacer, pues somos romanos.

22 Т огава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

Y se agolpó el pueblo contra ellos; y los magistrados, rasgándoles las ropas, ordenaron azotarles con varas.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

Después de haberles azotado mucho, los echaron en la cárcel, mandando al carcelero que los guardase con seguridad.

24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.

El cual, recibido este mandato, los metió en el calabozo de más adentro, y les aseguró los pies en el cepo.

25 Н о посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

Pero hacia la medianoche, Pablo y Silas oraban, y cantaban himnos a Dios; y los presos les escuchaban.

26 в незапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха.

Entonces sobrevino de repente un gran terremoto, de tal manera que los cimientos de la cárcel fueron sacudidos; y al instante se abrieron todas las puertas, y las cadenas de todos se soltaron.

27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали.

Despertó el carcelero, y viendo abiertas las puertas de la cárcel, sacó la espada y se iba a matar, pensando que los presos se habían fugado.

28 Н о Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук.

Mas Pablo clamó a gran voz, diciendo: No te hagas ningún mal, pues todos estamos aquí.

29 Т огава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила;

Él entonces, pidiendo luz, se precipitó adentro, y temblando, se postró a los pies de Pablo y de Silas;

30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

y sacándolos, les dijo: Señores, ¿qué debo hacer para ser salvo?

31 А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш - ти и домът ти.

Ellos dijeron: Cree en el Señor Jesucristo, y serás salvo, tú y tu casa.

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

Y le hablaron la palabra del Señor a él y a todos los que estaban en su casa.

33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му.

Y él, tomándolos en aquella misma hora de la noche, les lavó las heridas; y en seguida se bautizó él con todos los suyos.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

Y llevándolos a su casa, les puso la mesa; y se regocijó con toda su casa de haber creído a Dios.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци.

Cuando fue de día, los magistrados enviaron alguaciles a decir: Suelta a aquellos hombres.

36 И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир.

Y el carcelero comunicó estas palabras a Pablo: Los magistrados han enviado a decir que se os suelte; así que ahora salid, y marchaos en paz.

37 Н о Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени - нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.

Pero Pablo les dijo: Después de azotarnos públicamente sin sentencia judicial, siendo ciudadanos romanos, nos echaron en la cárcel, ¿y ahora nos van a sacar a escondidas? No, por cierto, sino que vengan ellos mismos a sacarnos.

38 И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха;

Y los alguaciles hicieron saber estas palabras a los magistrados, los cuales tuvieron miedo al oír que eran romanos.

39 и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града.

Y viniendo, les rogaron; y sacándolos, les pidieron que salieran de la ciudad.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.

Entonces, saliendo de la cárcel, entraron en casa de Lidia, y habiendo visto a los hermanos, los consolaron, y se fueron.