1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

Estaba cerca la fiesta de los panes sin levadura, que se llama la pascua.

2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа.

Y los principales sacerdotes y los escribas buscaban cómo acabar con él; pues temían al pueblo.

3 Т огава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте;

Y entró Satanás en Judas, por sobrenombre Iscariote, el cual era uno del número de los doce;

4 и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

y éste fue y habló con los principales sacerdotes, y con los jefes de la guardia, de cómo se lo entregaría.

5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.

Ellos se alegraron, y convinieron en darle dinero.

6 А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. Тайната вечеря

Y él consintió plenamente, y buscaba una oportunidad para entregárselo a espaldas del pueblo. Institución de la Cena del Señor

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне.

Llegó el día de los panes sin levadura, en el cual se debía sacrificar el cordero de la pascua.

8 И сус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата.

Y Jesús envió a Pedro y a Juan, diciendo: Id, preparadnos la pascua para que la comamos.

9 А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим?

Ellos le dijeron: ¿Dónde quieres que la preparemos?

10 А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе,

Él les dijo: Mirad, al entrar en la ciudad os saldrá al encuentro un hombre que lleva un cántaro de agua; seguidle hasta la casa donde entre,

11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си?

y decid al padre de familia de la casa: El Maestro te dice: ¿Dónde está el aposento en el que pueda comer la pascua con mis discípulos?

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

Entonces él os mostrará un gran aposento alto ya dispuesto; preparad allí.

13 С лед като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата.

Fueron, pues, y hallaron como les había dicho; y prepararon la pascua.

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

Cuando llegó la hora, se sentó a la mesa, y con él los apóstoles.

15 И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам;

Y les dijo: ¡Cuánto he deseado comer con vosotros esta pascua antes de padecer!

16 з ащото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство.

Porque os digo que no la comeré ya más, hasta que se cumpla en el reino de Dios.

17 И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си;

Y habiendo tomado una copa, dio gracias, y dijo: Tomad esto, y repartidlo entre vosotros;

18 з ащото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

porque os digo que no beberé ya más del fruto de la vid, hasta que venga el reino de Dios.

19 И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.

Y tomando el pan, dio gracias, lo partió y les dio, diciendo: Esto es mi cuerpo, que por vosotros es dado; haced esto en memoria de mí.

20 Т ака взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

De igual manera, después de haber cenado, tomó la copa, diciendo: Esta copa es el nuevo pacto en mi sangre, que por vosotros se derrama.

21 Н о, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

Mas he aquí, la mano del que me entrega está conmigo en la mesa.

22 З ащото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава!

Y, en verdad, el Hijo del Hombre se va, según lo que está determinado; pero ¡ay de aquel hombre por quien es entregado!

23 И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. Спорът за първенство сред учениците

Entonces ellos comenzaron a discutir entre sí, quién de ellos sería, pues, el que iba a hacer esto. La grandeza en el servicio

24 С тана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям.

Hubo también entre ellos un altercado sobre quién de ellos parecía ser mayor.

25 А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.

Pero él les dijo: Los reyes de las naciones se enseñorean de ellas, y los que sobre ellas tienen autoridad son llamados bienhechores;

26 Н о вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия и който началства - като онзи, който слугува.

mas no así vosotros, sino sea el mayor entre vosotros como el más joven, y el que dirige, como el que sirve.

27 З ащото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува.

Porque, ¿cuál es mayor, el que se sienta a la mesa, o el que sirve? ¿No es el que se sienta a la mesa? Mas yo estoy entre vosotros como el que sirve.

28 А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.

Pero vosotros sois los que habéis permanecido conmigo en mis pruebas.

29 З атова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас,

Yo, pues, os asigno un reino, como mi Padre me lo asignó a mí,

30 д а ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израелеви племена. Предсказанието за отричането на Петър

para que comáis y bebáis a mi mesa en mi reino; y os sentaréis en tronos juzgando a las doce tribus de Israel. Jesús anuncia la negación de Pedro

31 И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;

Dijo también el Señor: Simón, Simón, he aquí que Satanás ha solicitado poder para zarandearos como a trigo;

32 н о Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

pero yo he rogado por ti, que tu fe no falle; y tú, cuando te hayas vuelto, fortalece a tus hermanos.

33 П етър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт.

Él le dijo: Señor, estoy dispuesto a ir contigo no sólo a la cárcel, sino también a la muerte.

34 А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. Подготовката на учениците за идващите събития

Y él dijo: Pedro, te aseguro que el gallo no cantará hoy antes que tú hayas negado tres veces que me conoces. Bolsa, alforja y espada

35 И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо.

Y les dijo: Cuando os envié sin bolsa, sin alforja, y sin calzado, ¿acaso os faltó algo? Ellos dijeron: Nada.

36 И им каза: Но сега, който няма кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч;

Entonces les dijo: Pues ahora, el que tiene bolsa, tómela, y también la alforja; y el que no tenga, venda su manto y compre una espada.

37 з ащото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: "И към беззаконници бе причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.

Porque os digo que es necesario que se cumpla todavía en mí aquello que está escrito: Y fue contado con los inicuos; porque lo que se refiere a mí, tiene cumplimiento.

38 А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. Исус Христос в Гетсиманската градина

Entonces ellos dijeron: Señor, aquí hay dos espadas. Y él les dijo: ¡Basta! Jesús ora en Getsemaní

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците.

Y saliendo, se fue, como solía, al monte de los Olivos; y sus discípulos también le siguieron.

40 С лед като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.

Cuando llegó a aquel lugar, les dijo: Orad que no entréis en tentación.

41 И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше:

Y él se apartó de ellos a una distancia como de un tiro de piedra; y puesto de rodillas, oraba,

42 О тче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде.

diciendo: Padre, si quieres, aparta de mí esta copa; pero no se haga mi voluntad, sino la tuya.

43 И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше.

Y se le apareció un ángel del cielo para fortalecerle.

44 И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

Y estando en agonía, oraba más intensamente; y era su sudor como grandes gotas de sangre engrumecidas que caían sobre la tierra.

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза:

Cuando se levantó de la oración, y vino a sus discípulos, los halló durmiendo a causa de la tristeza;

46 З ащо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Залавянето на Исус Христос

y les dijo: ¿Por qué dormís? Levantaos, y orad para que no entréis en tentación. Arresto de Jesús

47 Д окато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав.

Mientras él aún estaba hablando, se presentó un grupo de gente; y el que se llamaba Judas, uno de los doce, iba delante de ellos; y se acercó hasta Jesús para besarle.

48 А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

Entonces Jesús le dijo: Judas, ¿con un beso entregas al Hijo del Hombre?

49 И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч?

Viendo los que estaban con él lo que había de acontecer, le dijeron: Señor, ¿heriremos a espada?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо.

Y uno de ellos hirió al siervo del sumo sacerdote, y le cortó la oreja derecha.

51 А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели.

Entonces tomó la palabra Jesús, y dijo: ¡Dejad! ¡Basta ya! Y tocándole la oreja, le sanó.

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи?

Y Jesús dijo a los principales sacerdotes, a los jefes de la guardia del templo y a los ancianos, que habían venido contra él: ¿Como contra un ladrón habéis salido con espadas y palos?

53 К огато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. Отричането на ап. Петър

Estando con vosotros cada día en el templo, no extendisteis las manos contra mí; pero ésta es vuestra hora, y la potestad de las tinieblas. Pedro niega a Jesús

54 И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.

Y prendiéndole, se lo llevaron, y le condujeron a casa del sumo sacerdote. Y Pedro le seguía de lejos.

55 И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

Y después de encender fuego en medio del patio, y de sentarse juntos, Pedro se sentó entre ellos.

56 А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него.

Pero una criada, al verle sentado junto a la lumbre se fijó en él, y dijo: También éste estaba con él.

57 А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам.

Pero él le negó, diciendo: Mujer, no lo conozco.

58 С лед малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм.

Un poco después, viéndole otro, dijo: Tú también eres de ellos. Y Pedro dijo: Hombre, no lo soy.

59 И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин.

Pasada como una hora, otro insistía, diciendo: Verdaderamente también éste estaba con él, porque también es galileo.

60 А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя.

Y Pedro dijo: Hombre, no sé lo que dices. Y en seguida, mientras él todavía estaba hablando, cantó un gallo.

61 И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

Entonces, se volvió el Señor y miró a Pedro; y Pedro se acordó de la palabra del Señor, como le había dicho: Antes que el gallo cante, me negarás tres veces.

62 И излезе вън и плака горко. Обругаването на Исус Христос

Y saliendo afuera, lloró amargamente. Cristo, escarnecido y azotado

63 А мъжете, които държаха Исус, се подиграваха с Него и Го биеха,

Los hombres que tenían preso a Jesús, se burlaban de él y le golpeaban;

64 и като Го закриваха, удряха Го по лицето и Го питаха: Познай кой Те удари?

y vendándole los ojos, le golpeaban el rostro, y le preguntaban, diciendo: ¡Adivina!, ¿quién es el que te ha golpeado?

65 И много други хули изговориха против Него. Исус Христос пред Синедриона

Y le decían otras muchas cosas injuriándole. Jesús ante el sanedrín

66 С лед като се разсъмна, събраха се старейшините на народа, главни свещеници и книжници и Го заведоха в своя Синедрион, и Му казаха:

Cuando se hizo de día, se reunió el consejo de ancianos del pueblo, tanto los principales sacerdotes como los escribas, y le trajeron al lugar de su sanedrín, diciendo:

67 А ко Ти си Христос, кажи ни. А Той отговори: Ако ви кажа, няма да повярвате;

Si eres tú el Cristo, dínoslo. Y les dijo: Si os lo digo, de ningún modo lo creeréis;

68 и ако ви задам въпрос, няма да отговорите.

y también si os pregunto, no me responderéis, ni me soltaréis.

69 Н о отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

Pero desde ahora en adelante el Hijo del Hombre estará sentado a la diestra del poder de Dios.

70 И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им отвърна: Вие право казвате; защото Аз съм.

Dijeron todos: ¿Luego tú eres el Hijo de Dios? Y él les dijo: Vosotros lo decís; lo soy.

71 А те попитаха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото ние сами чухме от устата Му богохулството.

Entonces ellos dijeron: ¿Qué necesidad tenemos ya de testimonio?, porque nosotros mismos lo hemos oído de su boca.