1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

Mejor es la buena fama que el buen perfume; y mejor el día de la muerte que el día del nacimiento.

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

Mejor es ir a una casa en duelo que a una casa en fiesta; porque aquello es el fin de todos los hombres, y al que vive le hará reflexionar.

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Mejor es el pesar que la risa; porque con la tristeza del rostro se enmienda el corazón.

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

El corazón de los sabios está en la casa del luto; mas el corazón de los insensatos, en la casa del jolgorio.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

Mejor es oír la reprensión del sabio que la canción de los necios.

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Porque la risa del necio es como el crepitar de las zarzas debajo de la olla. Y también esto es vanidad.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

Ciertamente las presiones hacen entontecer al sabio, y las dádivas corrompen el corazón.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

Mejor es el fin de una cosa que su principio; mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

No te apresures en tu espíritu a enojarte; porque el enojo anida en el seno de los necios.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Nunca digas: ¿Cuál es la causa de que los tiempos pasados fuesen mejores que éstos? Porque no es de sabios preguntar esto.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

Buena es la ciencia con hacienda, y provechosa para los que ven el sol.

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

Porque protección da la ciencia, y protección da el dinero; mas la sabiduría aventaja en que da vida a sus poseedores.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Mira la obra de Dios; porque ¿quién podrá enderezar lo que él torció?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

En el día del bien goza del bien; y en el día de la adversidad reflexiona. Dios hizo tanto lo uno como lo otro, a fin de que el hombre no pueda contar con nada respecto a su porvenir.

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

De todo he visto en los días de mi vanidad. Hay justo que perece por su justicia, y hay impío que por su maldad alarga sus días.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

No exageres tu bondad ni te pases de listo; ¿por qué habrás de destruirte?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

No hagas mucho mal, ni seas insensato; ¿por qué habrás de morir antes de tiempo?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

Bueno es que tomes esto, y también de aquello no apartes tu mano; porque aquel que a Dios teme, saldrá bien en todo.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

La sabiduría fortalece al sabio más que diez poderosos que haya en una ciudad.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

Ciertamente no hay hombre tan justo en la tierra, que haga el bien y nunca peque.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Tampoco hagas caso de todas las cosas que se hablan, para que no oigas que tu siervo dice mal de ti;

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

porque tu corazón sabe que tú también dijiste mal de otros muchas veces.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

Todas estas cosas intenté con sabiduría, diciendo: Seré sabio; pero la sabiduría estaba lejos de mí.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

Lejos está todo lo que existe; y lo muy profundo, ¿quién lo hallará?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

Apliqué mi corazón a conocer, examinar e inquirir la sabiduría y la razón, y a conocer la maldad de la insensatez y el desvarío del error.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

Y he hallado más amarga que la muerte a la mujer cuyo corazón es lazos y redes, y sus manos ligaduras. El que agrada a Dios escapará de ella; mas el pecador quedará en ella preso.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

He aquí lo que he averiguado, dice el Predicador, pesando las cosas una por una para hallar la razón;

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

lo que aún busca mi alma, y no lo encuentra: un hombre entre mil he hallado, pero mujer entera entre todas ellas ni una hallé.

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

Mira lo único que he hallado: que Dios hizo al hombre sencillo, pero ellos se buscaron muchas artimañas.