1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

Melhor é o bom nome do que o melhor ungüento, e o dia da morte do que o dia do nascimento.

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

Melhor é ir ã casa onde há luto do que ir a casa onde há banquete; porque naquela se vê o fim de todos os homens, e os vivos o aplicam ao seu coração.

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Melhor é a mágoa do que o riso, porque a tristeza do rosto torna melhor o coração.

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

O coração dos sábios está na casa do luto, mas o coração dos tolos na casa da alegria.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

Melhor é ouvir a repreensão do sábio do que ouvir alguém a canção dos tolos.

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Pois qual o crepitar dos espinhos debaixo da panela, tal é o riso do tolo; também isso é vaidade.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

Verdadeiramente a opressão faz endoidecer até o sábio, e a peita corrompe o coração.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

Melhor é o fim duma coisa do que o princípio; melhor é o paciente do que o arrogante.

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

Não te apresses no teu espírito a irar-te, porque a ira abriga-se no seio dos tolos.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Não digas: Por que razão foram os dias passados melhores do que estes; porque não provém da sabedoria esta pergunta.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

Tão boa é a sabedoria como a herança, e mesmo de mais proveito para os que vêem o sol.

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

Porque a sabedoria serve de defesa, como de defesa serve o dinheiro; mas a excelência da sabedoria é que ela preserva a vida de quem a possui.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Considera as obras de Deus; porque quem poderá endireitar o que ele fez torto?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

No dia da prosperidade regozija-te, mas no dia da adversidade considera; porque Deus fez tanto este como aquele, para que o homem nada descubra do que há de vir depois dele.

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

Tudo isto vi nos dias da minha vaidade: há justo que perece na sua justiça, e há ímpio que prolonga os seus dias na sua maldade.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

Não sejas demasiadamente justo, nem demasiadamente sábio; por que te destruirias a ti mesmo?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

Não sejas demasiadamente ímpio, nem sejas tolo; por que morrerias antes do teu tempo?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

Bom é que retenhas isso, e que também daquilo não retires a tua mão; porque quem teme a Deus escapa de tudo isso.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

A sabedoria fortalece ao sábio mais do que dez governadores que haja na cidade.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

Pois não há homem justo sobre a terra, que faça o bem, e nunca peque.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Não escutes a todas as palavras que se disserem, para que não venhas a ouvir o teu servo amaldiçoar-te;

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

pois tu sabes também que muitas vezes tu amaldiçoaste a outros.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

Tudo isto provei-o pela sabedoria; e disse: Far-me-ei sábio; porém a sabedoria ainda ficou longe de mim.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

Longe está o que já se foi, e profundíssimo; quem o poderá achar?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

Eu me volvi, e apliquei o meu coração para saber, e inquirir, e buscar a sabedoria e a razão de tudo, e para conhecer que a impiedade é insensatez e que a estultícia é loucura.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

E eu achei uma coisa mais amarga do que a morte, a mulher cujo coração são laços e redes, e cujas mãos são grilhões; quem agradar a Deus escapará dela; mas o pecador virá a ser preso por ela.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

Vedes aqui, isto achei, diz o pregador, conferindo uma coisa com a outra para achar a causa;

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

causa que ainda busco, mas não a achei; um homem entre mil achei eu, mas uma mulher entre todas, essa não achei.

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.

Eis que isto tão-somente achei: que Deus fez o homem reto, mas os homens buscaram muitos artifícios.