1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

Depois disso abriu Jó a sua boca, e amaldiçoou o seu dia.

2 Й ов проговори:

E Jó falou, dizendo:

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

Pereça o dia em que nasci, e a noite que se disse: Foi concebido um homem!

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Converta-se aquele dia em trevas; e Deus, lá de cima, não tenha cuidado dele, nem resplandeça sobre ele a luz.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

Reclamem-no para si as trevas e a sombra da morte; habitem sobre ele nuvens; espante-o tudo o que escurece o dia.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

Quanto

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

Ah! que estéril seja aquela noite, e nela não entre voz de regozijo.

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

Amaldiçoem-na aqueles que amaldiçoam os dias, que são peritos em suscitar o leviatã.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

As estrelas da alva se lhe escureçam; espere ela em vão a luz, e não veja as pálpebras da manhã;

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

porquanto não fechou as portas do ventre de minha mãe, nem escondeu dos meus olhos a aflição.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

Por que não morri ao nascer? por que não expirei ao vir ã luz?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

Por que me receberam os joelhos? e por que os seios, para que eu mamasse?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

Pois agora eu estaria deitado e quieto; teria dormido e estaria em repouso,

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

com os reis e conselheiros da terra, que reedificavam ruínas para si,

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

ou com os príncipes que tinham ouro, que enchiam as suas casas de prata;

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

ou, como aborto oculto, eu não teria existido, como as crianças que nunca viram a luz.

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

Ali os ímpios cessam de perturbar; e ali repousam os cansados.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

Ali os presos descansam juntos, e não ouvem a voz do exator.

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

O pequeno e o grande ali estão e o servo está livre de seu senhor.

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

Por que se concede luz ao aflito, e vida aos amargurados de alma;

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

que anelam pela morte sem que ela venha, e cavam em procura dela mais do que de tesouros escondidos;

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

que muito se regozijam e exultam, quando acham a sepultura?

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

Sim, por que se concede luz ao homem cujo caminho está escondido, e a quem Deus cercou de todos os lados?

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

Pois em lugar de meu pão vem o meu suspiro, e os meus gemidos se derramam como água.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

Porque aquilo que temo me sobrevém, e o que receio me acontece.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

Não tenho repouso, nem sossego, nem descanso; mas vem a perturbação.