1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

After this Job opened his mouth and cursed the day of his birth.

2 Й ов проговори:

And Job spoke, and said:

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

“May the day perish on which I was born, And the night in which it was said, ‘A male child is conceived.’

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

May that day be darkness; May God above not seek it, Nor the light shine upon it.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

May darkness and the shadow of death claim it; May a cloud settle on it; May the blackness of the day terrify it.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

As for that night, may darkness seize it; May it not rejoice among the days of the year, May it not come into the number of the months.

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

Oh, may that night be barren! May no joyful shout come into it!

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

May those curse it who curse the day, Those who are ready to arouse Leviathan.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

May the stars of its morning be dark; May it look for light, but have none, And not see the dawning of the day;

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

Because it did not shut up the doors of my mother’s womb, Nor hide sorrow from my eyes.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

“Why did I not die at birth? Why did I not perish when I came from the womb?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

Why did the knees receive me? Or why the breasts, that I should nurse?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

For now I would have lain still and been quiet, I would have been asleep; Then I would have been at rest

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

With kings and counselors of the earth, Who built ruins for themselves,

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

Or with princes who had gold, Who filled their houses with silver;

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

Or why was I not hidden like a stillborn child, Like infants who never saw light?

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

There the wicked cease from troubling, And there the weary are at rest.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

There the prisoners rest together; They do not hear the voice of the oppressor.

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

The small and great are there, And the servant is free from his master.

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

“Why is light given to him who is in misery, And life to the bitter of soul,

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

Who long for death, but it does not come, And search for it more than hidden treasures;

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

Who rejoice exceedingly, And are glad when they can find the grave?

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

Why is light given to a man whose way is hidden, And whom God has hedged in?

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

For my sighing comes before I eat, And my groanings pour out like water.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

For the thing I greatly feared has come upon me, And what I dreaded has happened to me.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

I am not at ease, nor am I quiet; I have no rest, for trouble comes.”