1 С лед това Йов отвори устата си и прокле деня си.

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 Й ов проговори:

Иов, проговаряйки, рече: -

3 Д а погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

4 Д а бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 Т ъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 Е то, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 Д а я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 з ащото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 З ащо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 З аедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 и ли с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 и ли като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 Т ам нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 З аедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Т ам са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 З ащо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 к оито копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 к оито много се радват и веселят, когато намерят гроба?

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 З ащо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

<Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 З ащото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 З ащото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.