1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

Йов проговори:

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 З ащото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 К оито копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 & lt;Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.