1 A llora Giobbe aprí la bocca e maledisse il giorno della sua nascita.

След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 C osí Giobbe prese la parola e disse:

Йов проговори:

3 « Perisca il giorno in cui nacqui e la notte che disse: E' stato concepito un maschio!".

Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.

4 Q uel giorno sia tenebre, non se ne curi Dio dall'alto, né splenda su di esso la luce!

Да бъде тъмнина онзи ден; Бог да не го зачита отгоре и да не изгрее на него светлина.

5 S e lo riprendano le tenebre e l'ombra di morte, si posi su di esso una nube, la tempesta del giorno lo spaventi!

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; облак да седи на него; всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.

6 Q uella notte se la prenda l'oscurità non sia inclusa nei giorni dell'anno, non entri nel conto dei mesi!

Тъмнина да обладае онази нощ; да не се брои между дните на годината, да не влезе в числото на месеците.

7 S í, quella notte sia notte sterile, non penetri in essa alcun grido di gioia.

Ето, пуста да остане онази нощ; радостен глас да не дойде в нея.

8 L a maledicano quelli che maledicono il giorno, quelli esperti nell'evocare Leviathan.

Да я прокълнат онези, които кълнат дните, онези, които са изкусни да събудят левиатана.

9 S i oscurino le stelle del suo crepuscolo, aspetti la luce, ma non ne abbia alcuna e non veda lo spuntar del giorno

Да изгаснат звездите на вечерта ѝ; да очаква светлина и да я няма, и да не види първите лъчи на зората;

10 p erché non chiuse la porta del grembo di mia madre e non celò il dolore ai miei occhi.

защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри скръбта от очите ми.

11 P erché non sono morto nel grembo di mia madre? Perché non spirai appena uscito dal suo ventre?

Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?

12 P erché mai mi hanno accolto le ginocchia, e le mammelle per poppare?

Защо ме приеха коленете? Или защо гърдите, за да суча?

13 S í, ora giacerei tranquillo, dormirei e avrei riposo,

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; тогава щях да съм в покой.

14 i nsieme ai re e ai consiglieri della terra, che si sono costruiti rovine desolate,

Заедно с царе и съветници на земята, които си градят пусти стълбове;

15 o insieme ai principi che possedevano oro o che riempirono d'argento i loro palazzi.

или с князе, които имаха злато, които напълниха къщите си със сребро;

16 O perché non sono stato come un aborto nascosto, come bimbi che non hanno mal visto la luce?

или като скрито пометнато, нямаше да ме има, както младенци, които светлина не са видели.

17 L aggiú i malvagi smettono di tormentare, laggiú riposano gli stanchi.

Там нечестивите престават да смущават и там уморените се успокояват.

18 L aggiú I prigionieri stanno tranquilli insieme, senza piú sentire la voce dell'aguzzino.

Заедно се успокояват и пленниците, не чуват гласа на насилника.

19 L aggiú ci sono piccoli e grandi, e lo schiavo è libero dal suo padrone.

Там са малък и голям; и слугата е свободен от господаря си.

20 P erché dar la luce all'infelice e la vita a chi ha l'anima nell'amarezza

Защо се дава светлина на злощастния и живот на огорчения в душата,

21 i quali aspettano la morte che non viene e la ricercano piú dei tesori nascosti;

които копнеят за смъртта и я няма, ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища -

22 S i rallegrano grandemente ed esultano quando trovano la tomba?

които много се радват и веселят, когато намерят гроба?

23 P erché dar la luce a un uomo la cui via è nascosta, e che Dio ha rinchiuso da ogni parte?

Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и който Бог е преградил?

24 I nvece che prender cibo io sospiro, e I miei gemiti sgorgano come acqua.

Защото вместо ядене идва ми въздишка; и стенанията ми се изливат като вода.

25 P oiché quel che grandemente temo mi piomba addosso, e ciò che mi spaventa mi succede.

Защото онова, от което се боях, ми се случи; и онова, от което треперех, се стовари върху мене.

26 N on ho tranquillità, non ho quiete non ho riposo, ma mi assale l'agitazione».

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; но пак смущение ме нападна.