1 C ome mai siede solitaria la città che era gremita di popolo? La grande fra le nazioni è divenuta come una vedova: la principessa fra le province è stata sottoposta a tributo.

Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!

2 E ssa piange amaramente nella notte, le sue lacrime le rigano le guance; fra tutti i suoi amanti non ha alcuno che la consoli; tutti i suoi amici l'hanno tradita, le sono diventati nemici.

Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ; между всичките ѝ любовници няма кой да я утешава; всичките ѝ приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.

3 G iuda, è andato in cattività, gravato da afflizione e dura schiavitù, egli abita in mezzo alle nazioni non trova riposo; tutti i suoi persecutori l'hanno raggiunto tra le avversità.

Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го стигнаха сред теснините му.

4 L e strade di Sion sono in lutto, perché nessuno piú viene alle feste solenni; tutte le sue porte sono deserte, i suoi sacerdoti sospirano, le sue vergini sono afflitte ed essa è nell'amarezza.

Тъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници; всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

5 I suoi avversari sono divenuti i dominatori, i suoi nemici prosperano, perché l'Eterno l'ha afflitta per la moltitudine delle sue trasgressioni; i suoi bambini sono andati in cattività davanti al nemico.

Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; защото Господ го наскърби поради многото му беззакония; младенците му отидоха в плен пред противника.

6 D alla figlia di Sion è scomparso tutto il suo splendore; i suoi capi sono diventati come cervi che non trovano pascolo; camminano senza forze davanti a chi li insegue.

И от сионовата дъщеря се изгуби цялото ѝ великолепие; първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище и стават безсилни пред гонещия ги.

7 N ei giorni della sua afflizione e del suo vagare Gerusalemme, ricorda tutti i beni preziosi che possedeva fin dai giorni antichi. Quando il suo popolo cadeva in mano del nemico e nessuno le veniva in aiuto, i suoi avversari la vedevano e ridevano per la sua rovina.

В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

8 G erusalemme ha grandemente peccato, perciò è divenuta una cosa immonda tutti quelli che l'onoravano la disprezzano, perché hanno visto la sua nudità; si essa sospira e si volge indietro.

Тежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто; всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата ѝ; а тя въздиша и обръща гърба си.

9 L a sua lordura era nei lembi della sua veste, non pensava alla sua fine; perciò è caduta in modo sorprendente, senza che alcuno la consoli. «Guarda, o Eterno, la mia afflizione, perché il nemico si innalza».

Нечистотата ѝ беше в полите ѝ; не беше помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

10 L 'avversario ha steso la sua mano su tutti i tuoi tesori, perché ha visto le nazioni entrare nel suo santuario; quelle a cui tu avevi comandato di non entrare nella tua assemblea.

Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща; защото тя видя, че в светилището ѝ влязоха езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

11 T utto il suo popolo sospira in cerca di pane; danno le loro cose piú preziose in cambio di cibo per riprendere vita. «Guarda, o Eterno, e considera come sono diventata spregevole!».

Целият ѝ народ въздиша и иска хляб; дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им; виж, Господи, и погледни; защото се унижих.

12 « Nulla di simile vi avvenga, o voi che passate vicino. Mirate e guardate, se c'è dolore simile al mio dolore, quello che mi tormenta è che l'Eterno mi ha inflitto nel giorno della sua ira ardente.

Нехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте - има ли страдание като страданието, което се стовари върху мене, която Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

13 D all'alto ha mandato un fuoco nelle mie ossa, si è impadronito di esse, ha teso una rete ai miei piedi, mi ha fatto tornare indietro, mi ha reso desolata, nel languore tutti i giorni.

Отгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за краката ми; върна ме назад; направи ме пуста и слаба цял ден.

14 D alla sua mano è stato legato il giogo delle mie trasgressioni, che s'intrecciano insieme e gravano sul mio collo ha fatto venir meno la mia forza; il Signore mi ha dato nelle mani di coloro ai quali non posso resistere.

Нечестията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да стоя.

15 I l Signore ha atterrato nel mio mezzo tutti i miei prodi; ha convocato contro di me un'assemblea, per schiacciare i miei giovani; il Signore ha pigiato come in un tino la vergine figlia di Giuda.

Господ презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

16 P er questo io piango, i miei occhi, i miei stessi occhi si sciolgono in lacrime, perché il consolatore che potrebbe ridarmi la vita è lontano da me. I miei figli sono desolati, perché il nemico ha trionfato».

Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.

17 S ion tende le sue mani, ma non c'è alcuno che la consoli. Riguardo a Giacobbe, l'Eterno ha comandato che quelli attorno a lui divenissero suoi nemici. Gerusalemme è diventata in mezzo a loro come una cosa impura.

Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.

18 L 'Eterno è giusto, perché mi sono ribellata alla sua parola. Deh, ascoltate, o popoli tutti, e vedete il mio dolore! Le mie vergini e i miei giovani sono andati in cattività.

Праведен е Господ, защото въстанах против заповедите Му; слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

19 H o chiamato i miei amanti, ma essi mi hanno ingannata; i miei sacerdoti e i miei anziani, hanno esalato l'ultimo respiro nella città, mentre cercavano cibo per salvare la loro vita.

Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

20 V edi, o Eterno, che io sono in angoscia. Le mie viscere fremono, il mio cuore è sconvolto dentro di me, perché sono stata grandemente ribelle. Fuori mi priva di figli la spada, in casa è come morte.

Виж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.

21 M i odono sospirare, nessuno mi consola. Tutti i miei nemici hanno saputo della mia sciagura e sono contenti che tu hai fatto questo. Tu farai venire il giorno che hai annunciato, e allora saranno come me

Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

22 V enga davanti a te tutta la loro malvagità, e trattali come hai trattato me a motivo di tutte le mie trasgressioni. Poiché molti sono i miei sospiri e il mio cuore languisce.

Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие и постъпѝ с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления; защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.