1 O r gli uomini d'Israele avevano giurato a Mitspah, dicendo: «Nessuno di noi darà sua figlia in moglie a un Beniaminita».

А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 P oi il popolo venne a Bethel, dove rimase fino a sera davanti a DIO; e alzò la voce e pianse dirottamente,

Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

3 e disse: «O Eterno, DIO d'Israele, perché mai è avvenuto questo in Israele, che oggi sia venuta a mancare una tribú in Israele.

И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

4 I l giorno seguente il popolo si levò al mattino presto, costruì in quel luogo un altare e offerse olocausti e sacrifici di ringraziamento.

А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

5 P oi i figli d'Israele dissero: «Chi è fra tutte le tribú d'Israele, che non sia salito all'assemblea davanti all'Eterno?». Poiché avevano fatto un giuramento solenne contro chiunque non fosse salito davanti all'Eterno a Mitspah, dicendo: «Quel tale sarà messo a morte».

Тогава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

6 I figli d'Israele erano addolorati per Beniamino loro fratello e dicevano: «Oggi è stata soppressa una tribú d'Israele.

И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

7 C ome faremo a procurare delle donne ai superstiti, poiché abbiamo giurato nel nome dell'Eterno di non dare loro in moglie alcuna delle nostre figlie?».

Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

8 D issero dunque: «Chi è fra le tribú d'Israele quella che non sia salita davanti all'Eterno a Mitspah?». Ed ecco che nessuno da Jabes i Galaad era venuto all'accampamento per l'assemblea;

Затова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

9 q uando infatti si passò in rassegna il popolo, si trovò che là non vi era alcuno degli abitanti di Jabes di Galaad.

Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

10 A llora l'assemblea mandò là dodicimila uomini dei piú valorosi e diede loro quest'ordine, dicendo: «Andate e passate a fil di spada gli abitanti di Jabes di Galaad, comprese le donne e i bambini.

Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

11 F arete questo: voterete allo sterminio ogni maschio e ogni donna che abbia avuto rapporti sessuali con uomo».

И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 O r essi trovarono fra gli abitanti di Jabes di Galaad quattrocento fanciulle che non avevano avuto rapporti sessuali con uomo, e le condussero all'accampamento, a Sciloh, che è nel paese di Canaan.

А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

13 A llora tutta l'assemblea mandò messaggeri per parlare ai figli di Beniamino che erano al masso di Rimmon, e per proclamare loro la pace.

Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

14 C osì i Beniaminiti tornarono e furono loro date le donne a cui era stata risparmiata la vita fra le donne di Jabes di Galaad; ma non ve ne furono abbastanza per tutti.

И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

15 I l popolo era addolorato per ciò che aveva fatto a Beniamino, perché l'Eterno aveva aperta una breccia fra le tribú d'Israele.

И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

16 A llora gli anziani dell'assemblea dissero: «Come faremo a procurare delle donne ai superstiti, poiché le donne beniaminite sono state uccise?».

Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

17 P oi dissero: «I superstiti di Beniamino devono avere un'eredità, affinché non sia soppressa una tribú in Israele.

И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

18 M a noi non possiamo dar loro in moglie le nostre figlie». Poiché i figli d'Israele avevano giurato, dicendo: «Maledetto chi darà una moglie a Beniamino!».

Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

19 A llora dissero: «Ecco, ogni anno si fa una festa in onore dell'Eterno a Sciloh, che è a nord di Bethel a est della strada che sale da Bethel a Sichem e a sud di Lebonah».

Затова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

20 D iedero così quest'ordine ai figli di Beniamino, dicendo: «Andate e nascondetevi nelle vigne,

заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

21 e state ad osservare; quando le figlie di Sciloh usciranno per danzare in coro, sbucherete dalle vigne, e ciascuno rapirà la propria donna tra le figlie di Sciloh; poi andrete nel paese di Beniamino.

и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

22 Q uando i loro padri o i loro fratelli verranno da noi a protestare, noi diremo loro: "Datecele per favore, poiché in questa guerra non abbiamo preso una donna per ciascuno di loro; or se non le date loro neppure in questo caso, voi sareste colpevoli"».

А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

23 I figli di Beniamino fecero così: si presero delle mogli, secondo il loro numero, fra le danzatrici; le rapirono, poi partirono e tornarono nella loro eredità, riedificarono le città e vi abitarono.

И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

24 I n quel medesimo tempo, i figli d'Israele se ne andarono di là, ciascuno nella sua tribú e nella sua famiglia, e di là ciascuno fece ritorno alla sua eredità.

Тогава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

25 I n quel tempo non c'era alcun re in Israele; ognuno Faceva ciò che sembrava giusto ai suoi occhi.

В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.