1 N ow the men of Israel had sworn in Mizpah, saying, “None of us will give his daughter to Benjamin as a wife.”

А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 T he people came to Bethel, and sat there until evening before God, and lifted up their voices, and wept severely.

Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

3 T hey said, “Yahweh, the God of Israel, why has this happened in Israel, that there should be one tribe lacking in Israel today?”

И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

4 O n the next day, the people rose early, and built an altar there, and offered burnt offerings and peace offerings.

А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

5 T he children of Israel said, “Who is there among all the tribes of Israel who didn’t come up in the assembly to Yahweh?” For they had made a great oath concerning him who didn’t come up to Yahweh to Mizpah, saying, “He shall surely be put to death.”

Тогава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

6 T he children of Israel grieved for Benjamin their brother, and said, “There is one tribe cut off from Israel today.

И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

7 H ow shall we provide wives for those who remain, since we have sworn by Yahweh that we will not give them of our daughters to wives?”

Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

8 T hey said, “What one is there of the tribes of Israel who didn’t come up to Yahweh to Mizpah?” Behold, no one came from Jabesh Gilead to the camp to the assembly.

Затова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

9 F or when the people were numbered, behold, there were none of the inhabitants of Jabesh Gilead there.

Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

10 T he congregation sent twelve thousand of the most valiant men there, and commanded them, saying, “Go and strike the inhabitants of Jabesh Gilead with the edge of the sword, with the women and the little ones.

Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

11 T his is the thing that you shall do: you shall utterly destroy every male, and every woman who has lain with a man.”

И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 T hey found among the inhabitants of Jabesh Gilead four hundred young virgins, who had not known man by lying with him; and they brought them to the camp to Shiloh, which is in the land of Canaan.

А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

13 T he whole congregation sent and spoke to the children of Benjamin who were in the rock of Rimmon, and proclaimed peace to them.

Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

14 B enjamin returned at that time; and they gave them the women whom they had saved alive of the women of Jabesh Gilead. There still weren’t enough for them.

И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

15 T he people grieved for Benjamin, because Yahweh had made a breach in the tribes of Israel.

И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

16 T hen the elders of the congregation said, “How shall we provide wives for those who remain, since the women are destroyed out of Benjamin?”

Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

17 T hey said, “There must be an inheritance for those who are escaped of Benjamin, that a tribe not be blotted out from Israel.

И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

18 H owever we may not give them wives of our daughters, for the children of Israel had sworn, saying, ‘Cursed is he who gives a wife to Benjamin.’”

Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

19 T hey said, “Behold, there is a feast of Yahweh from year to year in Shiloh, which is on the north of Bethel, on the east side of the highway that goes up from Bethel to Shechem, and on the south of Lebonah.”

Затова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

20 T hey commanded the children of Benjamin, saying, “Go and lie in wait in the vineyards,

заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

21 a nd see, and behold, if the daughters of Shiloh come out to dance in the dances, then come out of the vineyards, and each man catch his wife of the daughters of Shiloh, and go to the land of Benjamin.

и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

22 I t shall be, when their fathers or their brothers come to complain to us, that we will say to them, ‘Grant them graciously to us, because we didn’t take for each man his wife in battle, neither did you give them to them, otherwise you would now be guilty.’”

А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

23 T he children of Benjamin did so, and took wives for themselves, according to their number, of those who danced, whom they carried off. They went and returned to their inheritance, built the cities, and lived in them.

И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

24 T he children of Israel departed from there at that time, every man to his tribe and to his family, and they each went out from there to his own inheritance.

Тогава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

25 I n those days there was no king in Israel. Everyone did that which was right in his own eyes.

В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.