1 T hen Eliphaz the Temanite answered,

Тогава теманецът Елифаз каза:

2 “ If someone ventures to talk with you, will you be grieved? But who can withhold himself from speaking?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 B ehold, you have instructed many, you have strengthened the weak hands.

Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 Y our words have supported him who was falling, You have made firm the feeble knees.

Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 B ut now it has come to you, and you faint. It touches you, and you are troubled.

А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 I sn’t your piety your confidence? Isn’t the integrity of your ways your hope?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 “ Remember, now, whoever perished, being innocent? Or where were the upright cut off?

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 A ccording to what I have seen, those who plow iniquity, and sow trouble, reap the same.

Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 B y the breath of God they perish. By the blast of his anger are they consumed.

Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 T he roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, the teeth of the young lions, are broken.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 T he old lion perishes for lack of prey. The cubs of the lioness are scattered abroad.

Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 “ Now a thing was secretly brought to me. My ear received a whisper of it.

Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 I n thoughts from the visions of the night, when deep sleep falls on men,

сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 f ear came on me, and trembling, which made all my bones shake.

обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 T hen a spirit passed before my face. The hair of my flesh stood up.

Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 I t stood still, but I couldn’t discern its appearance. A form was before my eyes. Silence, then I heard a voice, saying,

той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 ‘ Shall mortal man be more just than God? Shall a man be more pure than his Maker?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 B ehold, he puts no trust in his servants. He charges his angels with error.

Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 H ow much more, those who dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, who are crushed before the moth!

колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 B etween morning and evening they are destroyed. They perish forever without any regarding it.

Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 I sn’t their tent cord plucked up within them? They die, and that without wisdom.’

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.