1 A tunci Elifaz din Teman a luat cuvântul şi i-a zis:

Тогава теманецът Елифаз каза:

2 „ Dacă ar îndrăzni cineva să-ţi vorbească, te vei supăra? Dar cine ar putea să tacă?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 I ată că tu i-ai învăţat pe mulţi, tu ai întărit mâinile slăbite.

Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 C uvintele tale i-au ridicat pe cei ce se clătinau şi au întărit genunchii care se îndoiau.

Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 D ar acum necazul a venit asupra ta şi eşti descurajat; te atinge şi te laşi copleşit.

А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 N u este oare frica de Dumnezeu încrederea ta, iar curăţia căilor tale nu este ea nădejdea ta?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 G ândeşte-te, te rog! A pierit vreodată un om nevinovat? Sau au fost vreodată cei drepţi nimiciţi?

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 A şa cum am văzut eu, cei care ară răutatea şi seamănă necazul, le culeg roadele.

Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 S uflarea lui Dumnezeu îi nimiceşte, iar izbucnirea mâniei Sale îi mistuie.

Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 U rletul leului, răgetul leului fioros încetează şi colţii leilor tineri sunt zdrobiţi.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 L eul cel puternic piere din lipsă de pradă, iar puii leoaicei sunt risipiţi.

Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 M i s-a spus un cuvânt pe ascuns, urechea mea a auzit o şoaptă.

Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 Î n mijlocul frământărilor din timpul vedeniilor nopţii, când oamenii sunt cuprinşi de un somn adânc,

сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 m -au năpădit frica şi cutremurul şi-au început să-mi tremure oasele.

обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 U n duh a trecut uşor prin faţa mea; atunci părul de pe trup mi s-a zbârlit.

Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 S -a oprit, dar nu i-am putut desluşi înfăţişarea; conturul cuiva era înaintea ochilor mei. Şi am auzit un glas care şoptea:

той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 « Poate omul să fie drept înaintea lui Dumnezeu? Poate el să fie curat înaintea Făcătorului său?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 D acă nu se încrede El nici chiar în slujitorii Săi şi găseşte greşeli chiar şi la îngerii Săi,

Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 c u atât mai mult la cei ce trăiesc în case de lut, ale căror temelii sunt în ţărână şi care sunt striviţi mai uşor decât o molie.

колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 D e dimineaţa până seara sunt nimiciţi; pier şi sunt daţi uitării pentru totdeauna.

Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 N u le este smulsă oare funia cortului lor? Ei mor însă fără să fi dobândit înţelepciune.»

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.