1 M ai mult preţuieşte un sărac care umblă în integritate decât cel cu buze stricate şi prost.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

2 N u este bine să ai râvnă fără cunoaştere, nici să fii pripit şi să greşeşti calea.

Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

3 P rostia unui om îi suceşte calea, şi apoi inima lui se înfurie împotriva Domnului.

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

4 B ogăţia aduce mulţi prieteni, dar săracul este părăsit de prietenul lui.

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

5 M artorul fals nu va rămâne nepedepsit şi cel ce spune minciuni nu va scăpa.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

6 M ulţi imploră favoarea unui om generos şi oricine este prieten cu cel ce dă daruri.

Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 T oate rudele îl părăsesc pe cel sărac; cu cât mai mult se depărtează prietenii lui de el! El îndreaptă spre ei cereri, dar ei nu sunt de găsit.

Всичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

8 C ine dobândeşte înţelepciunea îşi iubeşte sufletul; cine păstrează priceperea va găsi ce este bine.

Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

9 M artorul fals nu va rămâne nepedepsit şi cel ce spune minciuni va pieri.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

10 C elui prost nu-i stă bine să trăiască în lux, cu atât mai puţin unui sclav să domnească peste prinţi.

Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

11 C hibzuinţa unui om îi dă răbdare; este o onoare pentru el să treacă peste o insultă.

Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

12 M ânia regelui este ca răcnetul unui leu, dar bunăvoinţa lui este ca roua ierbii.

Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

13 U n fiu prost este ruina tatălui său şi o soţie cicălitoare este ca o picurare continuă.

Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

14 C asa şi averea sunt o moştenire de la părinţi, dar o soţie chibzuită este de la Domnul.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

15 L enea te cufundă într-un somn adânc şi omul trândav suferă de foame.

Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

16 C ine ascultă îndrumările îşi protejează viaţa, dar cine este neatent asupra căilor lui va muri.

Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

17 C ine are milă de sărac Îl împrumută pe Domnul, iar El îi va răsplăti binefacerea.

Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

18 D isciplinează-ţi fiul cât mai este încă speranţă, dar nu-i dori moartea.

Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 O mul înfuriat trebuie să-şi ia pedeapsa, căci dacă-i treci cu vederea fapta, va trebui să faci din nou lucrul acesta.

Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

20 A scultă sfatul şi primeşte învăţătura ca să fii înţelept pentru restul zilelor tale!

Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

21 M ulte sunt planurile în inima omului, dar hotărârea Domnului este cea care rămâne în picioare.

Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

22 C eea ce oamenii doresc să vadă într-un om este bunătatea lui. Este mai bine să fii sărac decât mincinos.

Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 F rica de Domnul duce la viaţă, iar cel ce o are se odihneşte mulţumit, fără să fie atins de rău.

Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

24 L eneşul îşi vâră mâna în blid şi n-o mai duce înapoi la gură.

Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

25 B ate pe batjocoritor şi cel nesăbuit va învăţa prudenţa; mustră pe cel priceput şi va înţelege cunoaşterea.

Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 C ine îşi jefuieşte tatăl şi îşi alungă mama este un fiu care aduce ruşine şi dispreţ.

Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 F iule, dacă vei înceta să mai asculţi învăţătura, te vei îndepărta de cuvintele cunoştinţei!

Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

28 U n martor corupt îşi bate joc de justiţie şi gura celor răi înghite nedreptatea.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 P edepsele sunt pregătite pentru batjocoritori şi loviturile pentru spatele proştilor.

Присъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.