1 O are nu are omul o viaţă plină de trudă pe pământ? Oare nu sunt zilele lui ca ale unui ziler ?

Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

2 C a un sclav care tânjeşte după umbra serii sau ca un lucrător ce îşi aşteaptă plata,

Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си,

3 a şa am avut şi eu parte de luni de deşertăciune şi nopţi de necaz mi s-au dat.

така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени.

4 C ând mă culc, mă întreb: «Când mă voi trezi?» Dar noaptea e aşa de lungă şi mă frământ până în zori.

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори.

5 T rupul îmi este acoperit de viermi şi de coji pământii; pielea îmi crapă şi supurează,

Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее. Молитва на Йов към Бога

6 z ilele mele sunt mai iuţi decât suveica ţesătorului şi se sfârşesc fără nădejde.

Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда.

7 A du-Ţi aminte, Dumnezeule, că viaţa mi-e doar o suflare! Ochii mei nu vor mai vedea niciodată fericirea.

Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро.

8 O chiul care mă priveşte nu mă va mai vedea; ochii Tăi mă vor căuta, dar eu nu voi mai fi.

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.

9 C a norul care se risipeşte şi trece, aşa nu se va mai ridica cel ce se coboară în Locuinţa Morţilor.

Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;

10 N u se va mai întoarce niciodată acasă, locul său nu-l va mai cunoaşte.

няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече.

11 D e aceea eu nu voi tăcea, ci, în durerea duhului meu, voi vorbi, în amărăciunea sufletului meu, mă voi plânge!

Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си.

12 S unt eu Marea sau monstrul Tanin, de ai pus o strajă în jurul meu?

Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража?

13 C ând zic: «Patul meu mă va mângâia şi aşternutul îmi va alina plângerea!»,

Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми,

14 a tunci Tu mă înspăimânţi cu visuri şi mă îngrozeşti cu vedenii.

тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения;

15 A şa că aş alege mai bine sugrumarea, mai bine moartea, decât aceste oase.

така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости.

16 L e dispreţuiesc …! Nu voi trăi în veci! Lasă-mă singur, căci doar o suflare îmi este viaţa.

Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

17 C e este omul ca să-ţi pese atât de mult de el şi să-i dai aşa multă atenţie,

Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него,

18 s ă-l cercetezi în fiecare dimineaţă şi să-l încerci în orice clipă?

да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута?

19 N u vei înceta oare să te mai uiţi la mine şi să mă laşi astfel singur, măcar până-mi înghit saliva?

Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?

20 D acă am păcătuit, ce Ţi-am făcut Ţie, Veghetor al oamenilor? De ce m-ai luat drept ţintă? Am devenit o povară pentru Tine?

Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си?

21 D e ce nu-mi ierţi păcatul şi nu-mi dai la o parte nelegiuirea? Curând voi fi zăcând în ţărână, mă vei căuta, dar nu voi mai fi.“

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.