1 A m încheiat un legământ cu ochii mei, să nu-mi aţintesc privirea asupra unei fecioare.

Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?

2 D ar ce parte am de la Dumnezeu de sus şi moştenire de la Cel Atotputernic din înălţimi?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре и какво наследство - от Всемогъщия свише?

3 O are necazul nu este pentru cel nedrept şi dezastrul pentru cei ce săvârşesc fărădelegea?

Не е ли разорение за нечестивия и погибел за тези, които вършат беззаконие?

4 O are nu vede El căile mele şi nu numără El toţi paşii mei?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 D acă am umblat în minciună şi paşii mei s-au grăbit să înşele,

Ако съм ходил с лъжата и кракът ми е бързал към измама

6 a tunci să mă cântărească Dumnezeu într-o cumpănă dreaptă şi-mi va cunoaşte curăţia!

( но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми),

7 D acă paşii mi s-au abătut de pe cale, dacă inima mi-a urmat ochii şi dacă mi s-au pângărit mâinile,

ако се е отклонил кракът ми от пътя и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 a tunci alţii să mănânce ce am semănat şi roadele mele să fie smulse din rădăcini.

то нека сея аз, а друг да яде, и нека бъдат изкоренени произведенията ми.

9 D acă mi-a fost atrasă inima de vreo femeie şi dacă am pândit la uşa vecinului meu,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и съм причаквал при вратата на съседа си,

10 a tunci soţia mea să macine pentru altul şi alţii să se culce cu ea.

то нека моята жена мели за друг и други да се навеждат над нея;

11 A ceasta ar fi fost o nelegiuire, ar fi fost un păcat ce ar fi trebuit judecat.

защото това би било гнусно дело и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 A r fi fost un foc ce ar fi mistuit până la Nimicire, ce mi-ar fi ars până la rădăcină tot secerişul.

понеже това е огън, който изгаря до погубване и би изкоренил всичките ми плодове.

13 D acă n-am făcut dreptate sclavului sau sclavei mele, atunci când s-au plâns împotriva mea,

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,

14 c e voi face când se va ridica Dumnezeu? Ce voi răspunde când va cerceta El?

то какво бих сторил, когато се надигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато ме посети?

15 C el Ce m-a făcut pe mine în pântece, nu i-a făcut şi pe ei? Oare nu Acelaşi ne-a întocmit în pântecele mamelor noastre?

Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него? И не Същият ли ни създаде в утробата?

16 D acă n-am dat celui sărac ce-mi cerea sau dacă am făcut să se mâhnească ochii văduvei,

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,

17 d acă mi-am mâncat pâinea de unul singur, iar cel orfan nu a mâncat din ea, –

или съм изял сам залъка си, без да е яло сирачето от него

18 e u care, din tinereţe, l-am crescut ca un tată şi de când m-am născut am călăuzit pe văduvă, –

(напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),

19 d acă am văzut pe cel nenorocit lipsit de haine sau pe cel nevoiaş fără îmbrăcăminte,

ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи или сиромах, че няма завивка,

20 i ar inima lui nu m-a binecuvântat atunci când l-am încălzit cu lâna oilor mele,

и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 d acă mi-am ridicat mâna împotriva orfanului pentru că aveam sprijinul celor de la poarta cetăţii,

ако съм повдигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;

22 a tunci să-mi cadă umărul de la locul lui şi să-mi fie smulsă mâna din încheietură.

то да падне мишцата ми от рамото и ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 D ar pentru că m-am temut de nenorocirile lui Dumnezeu şi îmi era frică de măreţia Sa, n-am putut face astfel de lucruri.

защото погибел от Бога беше ужас за мен и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 D acă mi-am pus încrederea în aur sau am zis aurului curat: «Tu îmi dai încredere!»

Ако съм възлагал надеждата си на злато или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;

25 s au dacă m-am bucurat de marea mea avere şi de bogăţia pe care mâinile mele au adunat-o,

ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо и защото ръката ми беше намерила изобилие;

26 d acă am privit soarele în strălucirea sa sau luna mişcându-se în splendoarea ei

ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлината си,

27 ş i mi s-a amăgit în taină inima, dacă mâna mea le-a dat sărutări,

се е увлякло тайно сърцето ми и устата ми са целували ръката ми;

28 a ceasta ar fi fost o nelegiuire de judecat, pentru că aş fi fost necredincios Celui Preaînalt.

и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Вишния Бог.

29 D acă m-am bucurat de nenorocirea celui ce mă ura sau dacă mi-a părut bine când a venit necazul peste el,

Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло

30 d acă mi-am lăsat gura să păcătuiască cerând blestem peste vieţile lor,

(даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие);

31 d acă oamenii din cortul meu n-au zis niciodată: «Cine nu s-a săturat din carnea lui?»,

ако хората от шатъра ми не са казали: Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?

32 – străinul însă n-a rămas în drum peste noapte şi uşa mea a fost întotdeauna deschisă călătorului, –

(чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника);

33 d acă mi-am ascuns păcatele cum fac oamenii, zăvorându-mi nedreptatea în inimă

ако съм прикривал престъпленията си, както Адам, като съм скривал беззаконието си в пазвата си,

34 p entru că m-aş fi temut de mulţime, iar dispreţul clanurilor m-ar fi înspăimântat, tăcând şi neîndrăznind să ies afară …

понеже се боях от голямото множество и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах от вратата

35 O h! De-aş găsi pe cineva să mă asculte! (Iată, îmi semnez acum apărarea! Să-mi răspundă Cel Atotputernic! Să Îşi scrie plângerea Cel Ce mă acuză.

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето, виж тук подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И да имах акта, който противникът ми е написал!

36 O voi pune pe umăr, o voi purta ca pe o coroană.

Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!

37 Î i voi da socoteală de toţi paşii mei, mă voi apropia de El ca un prinţ.)

Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа към него.);

38 D acă pământul meu a strigat împotriva mea şi dacă brazdele lui au plâns împreună,

ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ плачат заедно;

39 d acă i-am mâncat roada fără să plătesc sau dacă i-am dat la moarte pe proprietarii lui,

ако съм изял плода ѝ, без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

40 a tunci să crească pe el spini în loc de grâu şi neghină în loc de orz!“ Cuvintele lui Iov au luat sfârşit.

тогава да израстат тръни вместо жито и вместо ечемик - плевели. Свършиха се думите на Йов.