1 Z ifiţii au venit la Saul, la Ghiva şi i-au spus: – David se ascunde pe dealul Hachila, la sud de Ieşimon.

Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.

2 S aul s-a ridicat şi s-a dus în pustia Zif împreună cu trei mii de bărbaţi aleşi ai lui Israel, ca să-l caute acolo pe David.

И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израел. И търсѝ Давид в зифската пустиня.

3 Ş i-a aşezat tabăra lângă drum, pe dealul Hachila, care se află la sud de Ieşimon. David era în pustie. Când a văzut că Saul a venit după el în pustie,

Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,

4 D avid a trimis iscoade şi a aflat că într-adevăr Saul venise.

Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.

5 A tunci David s-a ridicat şi a venit la locul în care îşi aşezase Saul tabăra. David a văzut astfel locul în care era culcat Saul şi Abner, fiul lui Ner, conducătorul oştirii lui Saul. Saul era culcat înăuntrul taberei, iar oştirea era aşezată în jurul său.

Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.

6 A tunci David i-a întrebat pe hititul Ahimelek şi pe Abişai, fiul Ţeruiei, fratele lui Ioab: – Cine va coborî împreună cu mine în tabăra lui Saul? – Eu voi coborî cu tine, i-a răspuns Abişai.

Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.

7 A stfel, David şi Abişai au plecat noaptea spre tabără. Saul dormea înăuntrul taberei, cu suliţa înfiptă în pământ, la capul său. Abner şi oştirea erau culcaţi în jurul lui.

И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.

8 A bişai i-a zis lui David: – Dumnezeu l-a dat astăzi pe duşmanul tău în mâna ta. Lasă-mă, te rog, să-l ţintuiesc cu suliţa de pământ, cu o singură lovitură, fără să mai fie nevoie de a doua.

Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.

9 D avid însă i-a zis lui Abişai: – Nu-l ucide! Căci, cine ar putea să se atingă de unsul Domnului şi să fie fără vină?

А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?

10 A poi a adăugat: – Viu este Domnul, că Domnul îl va lovi. Fie îi va sosi timpul şi va muri, fie va intra în luptă şi va pieri.

Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на Господа, че Господ ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.

11 S ă mă ferească Domnul să mă ating de unsul Său. Acum însă ia suliţa care se află la capul lui şi urciorul cu apă şi să plecăm.

Да не ми даде Господ да вдигна ръка против Господния помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.

12 D avid a luat suliţa şi urciorul cu apă de la capul lui Saul şi au plecat. Nimeni n-a văzut şi n-a ştiut nimic şi nimeni nu s-a trezit pentru că toţi dormeau, căci un somn adânc de la Domnul căzuse peste ei.

И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от Господа беше паднал на тях.

13 D avid a trecut pe partea cealaltă şi a stat pe vârful dealului, la distanţă; între ei se afla o suprafaţă mare.

Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.

14 A poi David a strigat către popor şi l-a chemat pe Abner, fiul lui Ner, zicând: – Abner, nu răspunzi? Abner a răspuns: – Cine-l strigă pe rege?

И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?

15 – Ce bărbat eşti tu? i-a zis David lui Abner. Cine este ca tine în Israel? De ce nu ai vegheat asupra stăpânului tău, regele, pentru că cineva din popor a venit ca să-l ucidă?

А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израел? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?

16 N u este bine ceea ce ai făcut. Viu este Domnul că meritaţi moartea, voi, cei care nu aţi vegheat asupra stăpânului vostru, asupra unsului Domnului. Vezi acum unde este suliţa regelui şi urciorul cu apă, care se afla lângă capul lui?

Не е добро това, което ти стори. В името на живия Господ, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.

17 S aul a recunoscut vocea lui David şi a zis: – Tu eşti fiul meu David? David a răspuns: – Da, rege, stăpânul meu, eu sunt.

А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.

18 A poi a continuat: De ce îl urmăreşte stăpânul meu pe slujitorul său? Ce am făcut rău, de ce rău mă fac vinovat?

Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?

19 A cum, să asculte stăpânul meu, regele, cuvintele slujitorului său: dacă Domnul este Cel Care te întărâtă împotriva mea, atunci să primească o jertfă; însă dacă sunt oamenii, atunci să fie blestemaţi înaintea Domnului, căci ei mă izgonesc astăzi pentru a nu mai avea parte în moştenirea Domnului, zicând: „Du-te, slujeşte altor dumnezei!“

И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако Господ те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от Господа наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.

20 A cum, să nu-mi cadă sângele la pământ departe de faţa Domnului, căci regele a ieşit în căutarea unui singur purice, ca unul care urmăreşte o potârniche în munţi.

И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от Господнето присъствие; защото Израелевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.

21 – Am păcătuit! a zis Saul. Întoarce-te, fiul meu David, pentru că nu-ţi voi mai face rău; înţeleg că ai pus preţ pe viaţa mea în ziua aceasta. M-am purtat ca un nebun şi am greşit foarte mult.

Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.

22 D avid a răspuns: – Aici este suliţa regelui. Să vină unul dintre tineri şi s-o ia.

А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.

23 D omnul răsplăteşte fiecăruia după dreptatea şi credincioşia lui. El te-a dat astăzi în mâna mea, însă eu n-am vrut să mă ating de unsul Domnului.

А Господ да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу Господния помазаник.

24 F ie ca, după cum eu am preţuit astăzi viaţa ta, tot aşa să preţuiască şi Domnul viaţa mea şi El să mă izbăvească din toate necazurile.

И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на Господа и Той да ме избави от всякакви беди.

25 – Fii binecuvântat, fiul meu David, i-a zis Saul. Cu siguranţă, vei face lucruri mari şi vei avea izbândă. Apoi David a plecat pe drumul său, iar Saul s-a întors acasă.

Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.