1 I acov s-a aşezat în ţara în care a locuit tatăl său, în Canaan.

А Яков живееше в Ханаанската земя - земята, в която баща му беше пришълец.

2 A ceasta este istoria lui Iacov. La vârsta de şaptesprezece ani, Iosif păştea turma împreună cu fraţii săi, fiii Bilhei şi ai Zilpei, soţiile tatălui său; el îi spunea tatălui lor lucrurile rele pe care aceştia le făceau.

Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.

3 I srael îl îndrăgea pe Iosif mai mult decât pe toţi ceilalţi fii ai săi, pentru că era un fiu născut la bătrâneţe şi i-a făcut o tunică decorată.

А Израел обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.

4 C ând fraţii săi au văzut că tatăl lor îl îndrăgea mai mult decât pe ei, l-au urât pe Iosif şi n-au putut să-i vorbească prieteneşte.

Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.

5 I osif a avut un vis pe care l-a istorisit fraţilor săi, dar aceştia l-au urât şi mai mult.

А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.

6 E l le-a zis: – Ascultaţi visul pe care l-am avut!

Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:

7 S e făcea că eram la legatul snopilor pe câmp. Deodată, snopul meu s-a ridicat în picioare, iar snopii voştri s-au adunat în jurul lui şi s-au plecat înaintea snopului meu.

Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.

8 F raţii săi i-au răspuns: – Doar nu vei domni tu peste noi?! Doar nu ne vei stăpâni tu?! Şi l-au urât şi mai mult din cauza viselor şi a cuvintelor sale.

А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.

9 I osif a mai avut un vis şi l-a istorisit şi pe acesta fraţilor săi: – Am mai avut un vis, a spus el. Se făcea că soarele, luna şi unsprezece stele se plecau înaintea mea.

А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

10 D ar când le-a istorisit acest vis tatălui şi fraţilor săi, tatăl său l-a mustrat zicându-i: – Ce fel de vis este acesta pe care l-ai avut? Oare vom veni eu, mama ta şi fraţii tăi ca să ne prosternăm înaintea ta?

Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?

11 F raţii săi l-au invidiat, dar tatăl său a ţinut minte acest vis.

И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. Йосиф продаден от братята си

12 F raţii săi s-au dus să pască turma tatălui lor lângă Şehem.

А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,

13 I srael i-a zis lui Iosif: – Ştii că fraţii tăi pasc oile lângă Şehem. Vino, căci vreau să te trimit la ei. – Sunt gata, a răspuns el.

Израел каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.

14 – Du-te, vezi dacă fraţii tăi şi turma sunt bine şi adu-mi veşti! i-a zis Israel. Apoi l-a trimis din valea Hebron. Când a ajuns la Şehem,

И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.

15 u n om l-a găsit rătăcind pe câmp şi l-a întrebat: – Ce cauţi?

И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?

16 – Îi caut pe fraţii mei, a răspuns el; spune-mi, te rog, unde pasc ei turma?

А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.

17 O mul acela i-a răspuns: – Au plecat de aici. I-am auzit sfătuindu-se să meargă la Dotan. Iosif s-a dus pe urma fraţilor săi şi i-a găsit la Dotan.

И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.

18 E i l-au văzut de departe şi, înainte ca el să ajungă la ei, au pus la cale să-l omoare.

А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.

19 E i s-au sfătuit astfel: – Vine „visătorul“!

Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.

20 H aideţi să-l omorâm şi să-l aruncăm într-una dintre aceste gropi. Vom spune că l-a mâncat un animal sălbatic şi vom vedea ce se va alege de visele lui.

Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.

21 D ar când Ruben a auzit lucrul acesta, a încercat să-l scape din mâinile lor, zicând: – Să nu-i luăm viaţa!

Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.

22 F ără vărsare de sânge! a continuat el. Aruncaţi-l în această fântână din pustie, fără să vă întindeţi mâna asupra lui. Spunea aceasta pentru ca să-l scape din mâinile lor şi să-l aducă înapoi la tatăl său.

Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.

23 C ând Iosif a ajuns la fraţii săi, aceştia l-au dezbrăcat de tunica sa, de tunica decorată pe care o purta,

И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.

24 l -au luat şi l-au aruncat într-o fântână; fântâna era goală, fără pic de apă în ea.

Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.

25 A poi s-au aşezat să mănânce. Dintr-odată au observat apropiindu-se o caravană de-a ismaeliţilor venind din Ghilad şi ducând în Egipt, pe cămilele lor, condimente, balsam şi smirnă.

После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.

26 I uda le-a zis fraţilor săi: „Ce câştigăm dacă ne omorâm fratele şi-i ascundem sângele?

Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?

27 H aideţi să-l vindem ismaeliţilor şi să nu ne întindem mâna asupra lui, căci totuşi este fratele nostru, carne din carnea noastră.“ Fraţii săi au fost de acord.

Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.

28 C ând s-au apropiat negustorii midianiţi, fraţii săi l-au scos pe Iosif afară din fântână şi l-au vândut ismaeliţilor cu douăzeci de şecheli de argint. Aceştia l-au dus pe Iosif în Egipt.

Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.

29 C ând Ruben s-a întors la fântână şi a văzut că Iosif nu mai era acolo, şi-a sfâşiat hainele.

А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.

30 A poi s-a dus la fraţii săi şi le-a zis: „Copilul a dispărut; ce mă fac?“

Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?

31 D ar ei au luat tunica lui Iosif, au înjunghiat un ţap şi au înmuiat tunica în sânge.

Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,

32 I -au trimis tunica decorată tatălui lor, zicând: „Am găsit asta; vezi dacă nu este tunica fiului tău.“

изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.

33 E l a recunoscut-o şi a zis: „Este tunica fiului meu! L-a mâncat un animal sălbatic; fără îndoială, Iosif a fost sfâşiat în bucăţi.“

И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.

34 A tunci Iacov şi-a sfâşiat hainele, şi-a pus un sac pe coapse şi l-a jelit pe fiul său multe zile.

И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.

35 T oţi fiii şi fiicele sale au venit să-l mângâie, dar el n-a vrut să fie mângâiat, ci l-a bocit zicând: „Jelind voi coborî la fiul meu în Locuinţa Morţilor.“

Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.

36 M idianiţii l-au vândut pe Iosif în Egipt lui Potifar, unul dintre demnitarii lui Faraon şi conducător al gărzii.

А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.