1 U n fiu înţelept acceptă disciplinarea tatălui său, dar cel batjocoritor nu ascultă mustrarea.

Мъдрият син слуша бащината си поука, а присмивателят не внимава в изобличение.

2 P rin rodul gurii te bucuri de bunătăţi, dar dorinţa celor necredincioşi este violenţa.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилие.

3 C ine îşi păzeşte gura îşi păzeşte viaţa, dar cine se pripeşte în vorbire se ruinează.

Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.

4 L eneşul doreşte mult şi nu are nimic, dar dorinţa celor harnici este satisfăcută.

Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

5 C el drept urăşte ceea ce este fals, dar cel rău îşi aduce dezonoare şi ruşine.

Праведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.

6 D reptatea îl protejează pe cel integru, dar răutatea îl doboară pe cel păcătos.

Правдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.

7 U nul pretinde că este bogat şi n-are nimic; altul pretinde că este sărac şi are mari bogăţii.

Един се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на беден, но има много имот.

8 B ogăţia omului îi poate răscumpăra viaţa, dar săracul nu ascultă ameninţarea.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; а сиромахът не обръща внимание на заплашвания.

9 L umina celor drepţi străluceşte veselă, dar candela celor răi se stinge.

Светлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 M ândria dă naştere doar la certuri, dar înţelepciunea se găseşte la cei ce primesc sfaturile.

От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

11 B ogăţia câştigată fără trudă va scădea, dar cel ce strânge prin muncă se va îmbogăţi.

Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.

12 O speranţă amânată îmbolnăveşte inima, dar o dorinţă împlinită este un pom de viaţă.

Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

13 C ine dispreţuieşte învăţătura va suferi pedeapsa, dar cine se teme de poruncă va fi răsplătit.

Който презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, получава отплата.

14 Î nvăţătura înţeleptului este un izvor de viaţă, îndepărtând pe om de la cursele morţii.

Поуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.

15 O minte sănătoasă câştigă bunăvoinţă, dar calea celor necredincioşi duce la ruină.

Здравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.

16 O rice om prudent lucrează cu cunoştinţă, dar cel prost îşi dă la iveală prostia.

Всеки благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.

17 U n mesager rău cade în nenorocire, dar un sol credincios aduce vindecare.

Лошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.

18 C ine ignoră mustrarea merge spre sărăcie şi ruşine, dar cine ia seama la corectare va fi respectat.

Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

19 O dorinţă împlinită este dulce sufletului, dar pentru cei proşti este o urâciune să se depărteze de rău.

Изпълнено желание услажда душата, а за безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 C ine umblă cu înţelepţii va deveni înţelept, dar cine se asociază cu proştii va avea de suferit.

Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.

21 N enorocirea îi urmăreşte pe cei păcătoşi, dar cei drepţi sunt răsplătiţi cu fericire.

Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

22 O mul bun lasă moştenire nepoţilor săi, dar bogăţiile păcătosului sunt păstrate pentru cel drept.

Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния.

23 O gorul omului sărac produce hrană din belşug, dar aceasta este distrusă datorită nedreptăţii.

Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък.

24 C ine cruţă nuiaua îşi urăşte fiul, dar cine-l iubeşte are grijă să-l disciplineze.

Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

25 C el drept mănâncă până se satură, dar stomacul celor răi va duce lipsă.

Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите няма да бъде задоволен.