1 U n fiu înţelept ascultă învăţătura tatălui său, dar batjocoritorul n'ascultă mustrarea. -

Мъдрият син слуша бащината си поука, а присмивателят не внимава в изобличение.

2 P rin rodul gurii ai parte de bine, dar cei stricaţi au parte de sîlnicie. -

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилие.

3 C ine-şi păzeşte gura, îşi păzeşte sufletul; cine-şi deschide buzele mari aleargă spre pieirea lui. -

Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.

4 L eneşul doreşte mult, şi totuş, n'are nimic, dar cei harnici se satură. -

Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

5 C el neprihănit urăşte cuvintele mincinoase, dar cel rău se face urît şi se acoperă de ruşine. -

Праведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.

6 N eprihănirea păzeşte pe cel nevinovat, dar răutatea aduce pierzarea păcătosului. -

Правдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.

7 U nul face pe bogatul, şi n'are nimic, altul face pe săracul, şi are totuş mari avuţii, -

Един се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на беден, но има много имот.

8 O mul cu bogăţia lui îşi răscumpără viaţa, dar săracul n'ascultă mustrarea. -

Богатството на човека служи за откуп на живота му; а сиромахът не обръща внимание на заплашвания.

9 L umina celor neprihăniţi arde voioasă, dar candela celor răi se stinge. -

Светлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 P rin mîndrie se aţîţă numai certuri, dar înţelepciunea este cu cel ce ascultă sfaturile. -

От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

11 B ogăţia cîştigată fără trudă scade, dar ce se strînge încetul cu încetul, creşte. -

Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.

12 O nădejde amînată îmbolnăveşte inima, dar o dorinţă împlinită este un pom de viaţă. -

Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

13 C ine nesocoteşte Cuvîntul Domnului se pierde, dar cine se teme de poruncă este răsplătit. -

Който презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, получава отплата.

14 Î nvăţătura înţeleptului este un izvor de viaţă, ca să abată pe om din cursele morţii. -

Поуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.

15 O minte sănătoasă cîştigă bunăvoinţă, dar calea celor stricaţi este pietroasă. -

Здравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.

16 O rice om chibzuit lucrează cu cunoştinţă, dar nebunul îşi dă la iveală nebunia. -

Всеки благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.

17 U n sol rău cade în nenorocire, dar un sol credincios aduce tămăduire. -

Лошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.

18 S ărăcia şi ruşinea sînt partea celui ce leapădă certarea, dar cel ce ia seama la mustrare este pus în cinste. -

Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

19 Î mplinirea unei dorinţe este dulce sufletului, dar celor nebuni le este urît să se lase de rău. -

Изпълнено желание услажда душата, а за безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 C ine umblă cu înţelepţii se face înţelept, dar cui îi place să se însoţească cu nebunii o duce rău. -

Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.

21 N enorocirea urmăreşte pe cei ce păcătuiesc, dar cei neprihăniţi vor fi răsplătiţi cu fericire.

Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

22 O mul de bine lasă moştenitori pe copiii copiilor săi, dar bogăţiile păcătosului sînt păstrate pentru cel neprihănit. -

Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния.

23 O gorul pe care -l desţelineşte săracul dă o hrană îmbelşugată, dar mulţi pier din pricina nedreptăţii lor. -

Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък.

24 C ine cruţă nuiaua, urăşte pe fiul său, dar cine -l iubeşte, îl pedepseşte îndată. -

Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

25 C el neprihănit mănîncă pînă se satură, dar pîntecele celor răi duce lipsă. -

Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите няма да бъде задоволен.