1 F iule, dacă te-ai pus chezaş pentru aproapele tău, dacă te-ai prins pentru altul,

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си или си дал ръка за някой чужд,

2 d acă eşti legat prin făgăduinţa gurii tale, dacă eşti prins de cuvintele gurii tale,

ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.

3 f ă totuş lucrul acesta, fiule: desleagă-te, căci ai căzut în mîna aproapelui tău! De aceea du-te, aruncă-te cu faţa la pămînt, şi stăruieşte de el.

Затова, сине мой, направи следното и се отърви, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при краката на ближния си и го моли настоятелно.

4 N u da somn ochilor tăi, nici aţipire pleoapelor tale!

Не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

5 S capă din mîna lui cum scapă căprioara din mîna vînătorului, şi ca pasărea din mîna păsărarului...

докато не се отървеш - като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.

6 D u-te la furnică, leneşule; uită-te cu băgare de seamă la căile ei, şi înţelepţeşte-te!

Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и бъди мъдър -

7 E a n'are nici căpetenie, nici priveghetor, nici stăpîn;

която, макар че няма началник, надзирател или управител,

8 t otuş îşi pregăteşte hrana vara, şi strînge de ale mîncării în timpul secerişului.

приготвя си храната лете, събира яденето си по жътва.

9 P înă cînd vei sta culcat, leneşule? Cînd te vei scula din somnul tău?

Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 S ă mai dormi puţin, să mai aţipeşti puţin, să mai încrucişezi puţin mînile ca să dormi!...

Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

11 Ş i sărăcia vine peste tine, ca un hoţ, şi lipsa, ca un om înarmat.

така ще връхлети сиромашия върху тебе - като разбойник, и немотия - като въоръжен мъж.

12 O mul de nimic, omul nelegiuit, umblă cu neadevărul în gură,

Човек нехранимайко, човек беззаконен е онзи, който ходи с извратени уста.

13 c lipeşte din ochi, dă din picior, şi face semne cu degetele.

Намигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си;

14 R ăutatea este în inima lui, urzeşte lucrurile rele într'una, şi stîrneşte certuri.

който има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,

15 D e aceea nimicirea îi va veni pe neaşteptate; va fi zdrobit deodată, şi fără leac.

затова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то непоправимо.

16 Ş ase lucruri urăşte Domnul, şi chiar şapte Îi sînt urîte:

Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:

17 o chii trufaşi, limba mincinoasă, mînile... cari varsă sînge nevinovat,

надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,

18 i nima care urzeşte planuri nelegiuite, picioarele cari aleargă repede la rău,

сърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло,

19 m artorul mincinos, care spune minciuni, şi cel ce stîrneşte certuri între fraţi.

неверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя. Предпазване от прелюбодеяние

20 F iule, păzeşte sfaturile tatălui tău, şi nu lepăda învăţătura mamei tale:

Сине мой, пази заповедта на баща си и не се отклонявай от наставлението на майка си -

21 l eagă-le necurmat la inimă, atîrnă-le de gît.

завържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

22 E le te vor însoţi în mersul tău, te vor păzi în pat, şi îţi vor vorbi la deşteptare!

Когато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.

23 C ăci sfatul este o candelă, învăţătura este o lumină, iar îndemnul şi mustrarea sînt calea vieţii.

Защото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот.

24 E le te vor feri de femeia stricată, de limba ademenitoare a celei străine.

За да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.

25 N 'o pofti în inima ta pentru frumuseţa ei, şi nu te lăsa ademenit de pleoapele ei.

Да не пожелаеш хубостта ѝ в сърцето си; да не те улови с клепачите си;

26 C ăci pentru o femeie curvă, omul ajunge de nu mai rămîne decît cu o bucată de pîne, şi femeia măritată întinde... o cursă unui suflet scump.

защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 P oate cineva să ia foc în sîn, fără să i se aprindă hainele?

Може ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

28 S au poate merge cineva pe cărbuni aprinşi, fără să -i ardă picioarele?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат?

29 T ot aşa este şi cu cel ce se duce la nevasta aproapelui său: ori cine se atinge de ea nu va rămînea nepedepsit.

Така е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.

30 H oţul nu este urgisit cînd fură ca să-şi potolească foamea, căci îi este foame;

Дори крадецът не се отървава ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си, когато е гладен;

31 Ş i dacă este prins, trebuie să dea înapoi înşeptit, să dea chiar tot ce are în casă.

и ако бъде хванат, той трябва да върне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

32 D ar cel ce preacurveşte cu o femeie este un om fără minte, singur îşi pierde viaţa cine face aşa.

Онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.

33 N u va avea decît rană şi ruşine, şi ocara nu i se va şterge.

Биене и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.

34 C ăci gelozia înfurie pe un bărbat, şi n'are milă în ziua răzbunării;

Защото ревнуването на мъжа е истинска ярост; и той няма да пожали в деня на възмездието;

35 n u se uită la niciun preţ de răscumpărare, şi nu se lasă înduplecat nici chiar de cel mai mare dar.

няма да иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, дори и да му дадеш много подаръци.