1 ( O cîntare a treptelor.) La Tine îmi ridic ochii, la Tine, care locuieşti în ceruri.

(По слав. 122.) Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

2 C um se uită ochii robilor la mîna stăpînilor lor, şi ochii roabei la mîna stăpînei ei, aşa se uită ochii noştri la Domnul, Dumnezeul nostru, pînă va avea milă de noi.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята - към ръката на господарката ѝ, така гледат очите ни към Господа, нашия Бог, докато се смили над нас.

3 A i milă de noi, Doamne, ai milă de noi, căci sîntem sătui de dispreţ;

Смили се над нас, Господи, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

4 n e este sătul sufletul de batjocurile celor îngîmfaţi, de dispreţul celor trufaşi.

Пресити се душата ни от надуването на охолните и от презрението на горделивите.