1 ( O cîntare a lui David. O rugăciune făcută cînd era în peşteră.) Cu glasul meu strig către Domnul, cu glasul meu mă rog către Domnul.

(По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

2 Î mi vărs necazul înaintea Lui, şi-mi povestesc strîmtorarea înaintea Lui.

Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

3 C înd îmi este mîhnit duhul în mine, Tu îmi cunoşti cărarea. Pe drumul pe care umblu, mi-au întins o cursă.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

4 A runcă-Ţi ochii la dreapta, şi priveşte! Nimeni nu mă mai cunoaşte, orice scăpare este pierdută pentru mine, nimănui nu -i pasă de sufletul meu.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 D oamne, către Tine strig, şi zic:,, Tu eşti scăparea mea, partea mea de moştenire pe pămîntul celor vii.``

Към Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

6 I a aminte la strigătele mele, căci sînt nenorocit de tot. Izbăveşte-mă de cei ce mă prigonesc, căci sînt mai tari decît mine.

Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

7 S coate-mi sufletul din temniţă, ca să laud Numele Tău! Cei neprihăniţi vor veni să mă înconjoare, cînd îmi vei face bine.

Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.