1 ( 142: 1) Cantique de David. Lorsqu'il était dans la caverne. Prière. (142: 2) De ma voix je crie à l'Éternel, De ma voix j'implore l'Éternel.

(По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

2 ( 142: 3) Je répands ma plainte devant lui, Je lui raconte ma détresse.

Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

3 ( 142: 4) Quand mon esprit est abattu au dedans de moi, Toi, tu connais mon sentier. Sur la route où je marche Ils m'ont tendu un piège.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

4 ( 142: 5) Jette les yeux à droite, et regarde! Personne ne me reconnaît, Tout refuge est perdu pour moi, Nul ne prend souci de mon âme.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 ( 142: 6) Éternel! c'est à toi que je crie. Je dis: Tu es mon refuge, Mon partage sur la terre des vivants.

Към Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

6 ( 142: 7) Sois attentif à mes cris! Car je suis bien malheureux. Délivre-moi de ceux qui me poursuivent! Car ils sont plus forts que moi.

Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

7 ( 142: 8) Tire mon âme de sa prison, Afin que je célèbre ton nom! Les justes viendront m'entourer, Quand tu m'auras fait du bien.

Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.