1 C om a minha voz clamo ao Senhor; com a minha voz ao Senhor suplico.

(По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

2 D erramo perante ele a minha queixa; diante dele exponho a minha tribulação.

Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

3 Q uando dentro de mim esmorece o meu espírito, então tu conheces a minha vereda; no caminho em que eu ando ocultaram-me um laço.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

4 O lha para a minha mão direita, e vê, pois não há quem me conheça; refúgio me faltou; ninguém se interessa por mim.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 A ti, ó Senhor, clamei; eu disse: Tu és o meu refúgio, o meu quinhão na terra dos viventes.

Към Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

6 A tende ao meu clamor, porque estou muito abatido; livra-me dos meus perseguidores, porque são mais fortes do que eu.

Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

7 T ira-me da prisão, para que eu louve o teu nome; os justos me rodearão, pois me farás muito bem.

Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.