1 E ntão Jó respondeu:

Тогава Йов отговори:

2 O uvi atentamente as minhas palavras; seja isto a vossa consolação.

Слушайте внимателно говоренето ми и с това ме утешавайте.

3 S ofrei-me, e eu falarei; e, havendo eu falado, zombai.

Потърпете ме и аз ще говоря; а след като изговоря, присмивайте се.

4 É porventura do homem que eu me queixo? Mas, ainda que assim fosse, não teria motivo de me impacientar?

За човека ли се оплаквам аз? А как да не се утесни духът ми?

5 O lhai para mim, e pasmai, e ponde a mão sobre a boca.

Погледнете към мен и се почудете, и сложете ръка на устата си.

6 Q uando me lembro disto, me perturbo, e a minha carne estremece de horror.

Само да си наумя тези въпроси, се ужасявам и трепет обзема снагата ми.

7 P or que razão vivem os ímpios, envelhecem, e ainda se robustecem em poder?

Защо живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни?

8 O s seus filhos se estabelecem ã vista deles, e os seus descendentes perante os seus olhos.

Децата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им и внуците им - пред очите им.

9 A s suas casas estão em paz, sem temor, e a vara de Deus não está sobre eles.

Домовете им са свободни от страх; и Божията тояга не е върху тях.

10 O seu touro gera, e não falha; pare a sua vaca, e não aborta.

Говедата им се гонят, и не напразно; телицата им се тели и не помята.

11 E les fazem sair os seus pequeninos, como a um rebanho, e suas crianças andam saltando.

Пускат децата си като овце; и децата им скачат.

12 L evantam a voz, ao som do tamboril e da harpa, e regozijam-se ao som da flauta.

Пеят под музиката на тъпанчето и арфата и се веселят при звука на свирката.

13 N a prosperidade passam os seus dias, e num momento descem ao Seol.

Прекарват дните си в благополучие; и в една минута слизат в гроба.

14 E les dizem a Deus: retira-te de nós, pois não desejamos ter conhecimento dos teus caminhos.

Все пак казват на Бога: Оттегли се от нас, защото не искаме да знаем пътищата Ти.

15 Q ue é o Todo-Poderoso, para que nós o sirvamos? E que nos aproveitará, se lhe fizermos orações?

Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?

16 V ede, porém, que eles não têm na mão a prosperidade; esteja longe de mim o conselho dos ímpios!

Ето, щастието им не е в тяхната ръка; далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

17 Q uantas vezes sucede que se apague a lâmpada dos ímpios? que lhes sobrevenha a sua destruição? que Deus na sua ira lhes reparta dores?

Колко често изгасва светилникът на нечестивите и идва бедствието им върху тях! Бог им разпределя страдания в гнева Си.

18 q ue eles sejam como a palha diante do vento, e como a pragana, que o redemoinho arrebata?

Те са като плява пред вятъра и като прах от плява, който вихрушката отвява.

19 D eus, dizeis vós, reserva a iniqüidade do pai para seus filhos, mas é a ele mesmo que Deus deveria punir, para que o conheça.

Казвате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за децата им. По-добре нека въздаде на самите тях, за да го усещат;

20 V ejam os seus próprios olhos a sua ruina, e beba ele do furor do Todo-Poderoso.

собствените им очи нека видят гибелта им и самите те нека пият от гнева на Всемогъщия.

21 P ois, que lhe importa a sua casa depois de morto, quando lhe for cortado o número dos seus meses?

Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, когато се свърши числото на месеците му?

22 A caso se ensinará ciência a Deus, a ele que julga os excelsos?

Ще научи ли някой Бога на знание, тъй като Той съди високите?

23 U m morre em plena prosperidade, inteiramente sossegado e tranqüilo;

Един умира в пълно благополучие, като е във всичко охолен и спокоен;

24 c om os seus baldes cheios de leite, e a medula dos seus ossos umedecida.

ребрата му са покрити с тлъстина и костите му са напоени с мозък.

25 O utro, ao contrário, morre em amargura de alma, não havendo provado do bem.

А друг умира в душевна горест, като никога не е ял с весело сърце.

26 J untamente jazem no pó, e os vermes os cobrem.

Заедно лежат в пръстта и червеи ги покриват.

27 E is que conheço os vossos pensamentos, e os maus intentos com que me fazeis injustiça.

Ето, зная мислите ви и хитруванията ви за съсипването ми.

28 P ois dizeis: Onde está a casa do príncipe, e onde a tenda em que morava o ímpio?

Защото казвате: Къде е къщата на княза? И къде е шатърът, където живееха нечестивите?

29 P orventura não perguntastes aos viandantes? e não aceitais o seu testemunho,

Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери -

30 d e que o mau é preservado no dia da destruição, e poupado no dia do furor?

че нечестивият се пази за ден на погибел и че в ден на гняв ще бъде откаран?

31 Q uem acusará diante dele o seu caminho? e quem lhe dará o pago do que fez?

Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

32 E le é levado para a sepultura, e vigiam-lhe o túmulo.

Но и той ще бъде донесен в гроба и ще пази над гробницата си.

33 O s torrões do vale lhe são doces, e o seguirão todos os homens, como ele o fez aos inumeráveis que o precederam.

Буците на долината ще му бъдат леки; и всеки човек ще отиде след него, както безбройни са отишли преди него.

34 C omo, pois, me ofereceis consolações vãs, quando nas vossas respostas só resta falsidade?

И така, как ми давате празни утешения, тъй като в отговорите ви остава само лъжа?