1 P alavras do pregador, filho de Davi, rei em Jerusalém.

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 V aidade de vaidades, diz o pregador; vaidade de vaidades, tudo é vaidade.

Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 Q ue proveito tem o homem, de todo o seu trabalho, com que se afadiga debaixo do sol?

Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

4 U ma geração vai-se, e outra geração vem, mas a terra permanece para sempre.

Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

5 O sol nasce, e o sol se põe, e corre de volta ao seu lugar donde nasce.

Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

6 O vento vai para o sul, e faz o seu giro vai para o norte; volve-se e revolve-se na sua carreira, e retoma os seus circuitos.

Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 T odos os ribeiros vão para o mar, e contudo o mar não se enche; ao lugar para onde os rios correm, para ali continuam a correr.

Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

8 T odas as coisas estão cheias de cansaço; ninguém o pode exprimir: os olhos não se fartam de ver, nem os ouvidos se enchem de ouvir.

Всички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

9 O que tem sido, isso é o que há de ser; e o que se tem feito, isso se tornará a fazer; nada há que seja novo debaixo do sol.

Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 H á alguma coisa de que se possa dizer: Voê, isto é novo? ela já existiu nos séculos que foram antes de nós.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

11 J á não há lembrança das gerações passadas; nem das gerações futuras haverá lembrança entre os que virão depois delas.

Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

12 E u, o pregador, fui rei sobre Israel em Jerusalém.

Аз, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

13 E apliquei o meu coração a inquirir e a investigar com sabedoria a respeito de tudo quanto se faz debaixo do céu; essa enfadonha ocupação deu Deus aos filhos dos homens para nela se exercitarem.

и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

14 A tentei para todas as obras que se e fazem debaixo do sol; e eis que tudo era vaidade e desejo vão.

Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

15 O que é torto não se pode endireitar; o que falta não se pode enumerar.

Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 F alei comigo mesmo, dizendo: Eis que eu me engrandeci, e sobrepujei em sabedoria a todos os que houve antes de mim em Jerusalém; na verdade, tenho tido larga experiência da sabedoria e do conhecimento.

Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

17 E apliquei o coração a conhecer a sabedoria e a conhecer os desvarios e as loucuras; e vim a saber que também isso era desejo vao.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 P orque na muita sabedoria há muito enfado; e o que aumenta o conhecimento aumenta a tristeza.

Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.