1 P alabras del Predicador, hijo de David, rey en Jerusalén.

Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:

2 “ Vanidad de vanidades,” dice el Predicador, “Vanidad de vanidades, todo es vanidad.”

Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.

3 ¿ Qué provecho recibe el hombre de todo el trabajo Con que se afana bajo el sol ?

Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето?

4 U na generación va y otra generación viene, Pero la tierra permanece para siempre.

Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно.

5 E l sol sale y el sol se pone, A su lugar se apresura. De allí vuelve a salir.

Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.

6 S oplando hacia el sur, Y girando hacia el norte, Girando y girando va el viento; Y sobre sus giros el viento regresa.

Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения.

7 T odos los ríos van hacia el mar, Pero el mar no se llena. Al lugar donde los ríos fluyen, Allí vuelven a fluir.

Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно отиват.

8 T odas las cosas son fatigosas, El hombre no puede expresar las. No se sacia el ojo de ver, Ni se cansa el oído de oír.

Всички неща са досадни - човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане.

9 L o que fue, eso será, Y lo que se hizo, eso se hará; No hay nada nuevo bajo el sol.

Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10 ¿ Hay algo de que se pueda decir: “Mira, esto es nuevo?” Ya existía en los siglos Que nos precedieron.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.

11 N o hay memoria de las cosas primeras Ni tampoco de las postreras que sucederán; No habrá memoria de ellas Entre los que vendrán después. Vanidad del Saber

Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после. В търсене смисъла на живота

12 Y o, el Predicador, he sido rey sobre Israel en Jerusalén.

Аз, проповедникът, бях цар над Израел в Йерусалим;

13 Y apliqué mi corazón a buscar e investigar con sabiduría todo lo que se ha hecho bajo el cielo. Tarea dolorosa dada por Dios a los hijos de los hombres para ser afligidos con ella.

и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него.

14 H e visto todas las obras que se han hecho bajo el sol, y he observado que todo es vanidad y correr tras el viento.

Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.

15 L o torcido no puede enderezarse, Y lo que falta no se puede contar.

Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 Y o me dije: “Yo he engrandecido y aumentado en sabiduría más que todos los que estuvieron antes de mí sobre Jerusalén; mi corazón ha contemplado mucha sabiduría y conocimiento.”

Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.

17 Y apliqué mi corazón a conocer la sabiduría y a conocer la locura y la insensatez. Me di cuenta de que esto también es correr tras el viento.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 P orque en la mucha sabiduría hay mucha angustia, Y quien aumenta el conocimiento, aumenta el dolor.

Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал.