1 Y reanudó Job su discurso, y dijo:

И Йов продължи още беседата си, като казваше:

2 “ ¡Quién me diera volver a ser como en meses pasados, Como en los días en que Dios velaba sobre mí;

О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 C uando Su lámpara resplandecía sobre mi cabeza, Y a Su luz caminaba yo en las tinieblas;

когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

4 C omo era yo en los días de mi juventud, Cuando el favor de Dios estaba sobre mi tienda;

както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 C uando el Todopoderoso (Shaddai) estaba aún conmigo, Y mis hijos en derredor mío;

когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

6 C uando en leche se bañaban mis pies, Y la roca me derramaba ríos de aceite!

когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 C uando yo salía a la puerta de la ciudad, Cuando en la plaza tomaba mi asiento,

Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

8 M e veían los jóvenes y se escondían, Y los ancianos se levantaban y permanecían en pie.

Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

9 L os príncipes dejaban de hablar Y ponían la mano sobre su boca;

първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

10 L a voz de los nobles se apagaba, Y la lengua se les pegaba al paladar.

гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

11 P orque el oído que oía me llamaba bienaventurado, Y el ojo que veía daba testimonio de mí;

ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

12 P orque yo libraba al pobre que clamaba, Y al huérfano que no tenía quien lo ayudara.

защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 V enía sobre mí la bendición del que estaba a punto de perecer, Y el corazón de la viuda yo llenaba de gozo.

Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

14 D e justicia me vestía, y ella me cubría; Como manto y turbante era mi derecho.

Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 O jos era yo para el ciego, Y pies para el cojo.

Аз бях очи на слепия и крака на хромия.

16 P adre era para los necesitados, Y examinaba la causa que no conocía.

Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

17 Q uebraba los colmillos del impío, Y de sus dientes arrancaba la presa.

Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

18 E ntonces pensaba: ‘En mi nido moriré, Y multiplicaré mis días como la arena.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

19 M i raíz se extiende hacia las aguas, Y el rocío se posa de noche en mi rama.

Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

20 C onmigo siempre es nueva mi gloria, Y mi arco en mi mano se renueva.’

Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 M e escuchaban y esperaban, Y guardaban silencio para oír mi consejo.

Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 D espués de mis palabras no hablaban de nuevo, Y sobre ellos caía gota a gota mi discurso.

След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

23 M e esperaban como a la lluvia, Y abrían su boca como a lluvia de primavera.

очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 Y o les sonreía cuando ellos no creían, Y no abatían la luz de mi rostro.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

25 L es escogía el camino y me sentaba como jefe, Y moraba como rey entre las tropas, Como el que consuela a los que lloran.

Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.