1 C omo el ciervo anhela las corrientes de agua, Así suspira por Ti, oh Dios, el alma mía.

(По слав. 41.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 M i alma tiene sed de Dios, del Dios viviente; ¿Cuándo vendré y me presentaré delante de Dios ?

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 M is lágrimas han sido mi alimento de día y de noche, Mientras me dicen todo el día: “¿Dónde está tu Dios ?”

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

4 M e acuerdo de estas cosas y derramo mi alma dentro de mí; De cómo iba yo con la multitud y la guiaba hasta la casa de Dios, Con voz de alegría y de acción de gracias, con la muchedumbre en fiesta.

Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това - как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше.

5 ¿ Por qué te desesperas, alma mía, Y por qué te turbas dentro de mí ? Espera en Dios, pues he de alabarlo otra vez Por la salvación de Su presencia.

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му.

6 D ios mío, mi alma está en mí deprimida; Por eso me acuerdo de Ti desde la tierra del Jordán, Y desde las cumbres del Hermón, desde el Monte Mizar.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар.

7 U n abismo llama a otro abismo a la voz de Tus cascadas; Todas Tus ondas y Tus olas han pasado sobre mí.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

8 D e día mandará el Señor Su misericordia, Y de noche Su cántico estará conmigo; Elevaré una oración al Dios de mi vida.

но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми.

9 A Dios, mi roca, diré: “¿Por qué me has olvidado? ¿Por qué ando sombrío por la opresión del enemigo ?”

Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10 C omo quien quebranta mis huesos, mis adversarios me afrentan, Mientras me dicen todo el día: “¿Dónde está tu Dios ?”

Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

11 ¿ Por qué te desesperas, alma mía, Y por qué te turbas dentro de mí? Espera en Dios, pues Lo he de alabar otra vez. ¡ El es la salvación de mi ser, y mi Dios!

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.