1 C omenzó Jesús a enseñar de nuevo junto al mar; y se llegó a El una multitud tan grande que tuvo que subirse a una barca que estaba en el mar, y se sentó; y toda la multitud estaba en tierra a la orilla del mar.

И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 L es enseñaba muchas cosas en parábolas, y les decía en Su enseñanza:

И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

3 “ Escuchen: El sembrador salió a sembrar;

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 y al sembrar, una parte de la semilla cayó junto al camino, y vinieron las aves y se la comieron.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 O tra parte cayó en un pedregal donde no tenía mucha tierra; y enseguida brotó por no tener profundidad de tierra.

Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 P ero cuando salió el sol, se quemó, y por no tener raíz, se secó.

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 O tra parte cayó entre espinos, y los espinos crecieron y la ahogaron, y no dio fruto.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 Y otras semillas cayeron en buena tierra, y creciendo y desarrollándose, dieron fruto, y produjeron unas a treinta, otras a sesenta y otras a ciento por uno.”

А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 Y añadió: “El que tiene oídos para oír, que oiga.” Explicación de la Parábola

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 C uando Jesús se quedó solo, Sus seguidores junto con los doce Le preguntaban sobre las parábolas.

И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 “ A ustedes les ha sido dado el misterio del reino de Dios,” les decía, “pero los que están afuera reciben todo en parábolas;

Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 p ara que viendo, vean pero no perciban, y oyendo, oigan pero no entiendan, no sea que se conviertan y sean perdonados.”

така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

13 T ambién les dijo: “¿No entienden esta parábola? ¿Cómo, pues, comprenderán todas las otras parábolas?

И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

14 E l sembrador siembra la palabra.

Сеячът сее Словото.

15 E stos que están junto al camino donde se siembra la palabra, son aquéllos que en cuanto la oyen, al instante viene Satanás y se lleva la palabra que se ha sembrado en ellos.

А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

16 Y de igual manera, éstos en que se sembró la semilla en pedregales son los que al oír la palabra enseguida la reciben con gozo;

Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

17 p ero no tienen raíz profunda en sí mismos, sino que sólo son temporales. Entonces, cuando viene la aflicción o la persecución por causa de la palabra, enseguida se apartan de ella.

нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

18 O tros son aquéllos en los que se sembró la semilla entre los espinos; éstos son los que han oído la palabra,

Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

19 p ero las preocupaciones del mundo, y el engaño de las riquezas, y los deseos de las demás cosas entran y ahogan la palabra, y se vuelve estéril.

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

20 Y otros son aquéllos en que se sembró la semilla en tierra buena; los cuales oyen la palabra, la aceptan y dan fruto, unos a treinta, otros a sesenta y otros a ciento por uno.”

А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

21 T ambién Jesús les decía: “¿Acaso se trae una lámpara para ponerla debajo de una vasija o debajo de la cama? ¿No es para ponerla en el candelero ?

И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

22 P orque nada hay oculto, si no es para que sea manifestado; ni nada ha estado en secreto, sino para que salga a la luz.

Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 S i alguno tiene oídos para oír, que oiga.”

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 A demás les decía: “Cuídense de lo que oigan. Con la medida con que ustedes midan, se les medirá, y aun más se les dará.

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 P orque al que tiene, se le dará más, pero al que no tiene, aun lo que tiene se le quitará.” Parábola del Crecimiento de la Semilla

Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

26 J esús decía también: “El reino de Dios es como un hombre que echa semilla en la tierra,

И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

27 y se acuesta de noche y se levanta de día, y la semilla brota y crece; cómo, él no lo sabe.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 L a tierra produce fruto por sí misma; primero la hoja, luego la espiga, y después el grano maduro en la espiga.

Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 Y cuando el fruto lo permite, él enseguida mete la hoz, porque ha llegado el tiempo de la siega.” Parábola del Grano de Mostaza

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

30 T ambién Jesús decía: “¿A qué compararemos el reino de Dios, o con qué parábola lo describiremos?

Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 E s como un grano de mostaza, el cual, cuando se siembra en la tierra, aunque es más pequeño que todas las semillas que hay en la tierra,

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

32 s in embargo, después de sembrado, crece y llega a ser más grande que todas las hortalizas y echa grandes ramas, tanto que las aves del cielo pueden anidar bajo su sombra.”

но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 C on muchas parábolas como éstas Jesús les hablaba la palabra, según podían oír la;

И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

34 y sin parábolas no les hablaba, pero lo explicaba todo en privado a Sus propios discípulos. Jesús Calma la Tempestad

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

35 E se mismo día, caída ya la tarde, Jesús les dijo: “Pasemos al otro lado.”

И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

36 D espidiendo a la multitud, Lo llevaron con ellos en la barca, como estaba; y había otras barcas con El.

И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

37 P ero se levantó una violenta tempestad, y las olas se lanzaban sobre la barca de tal manera que ya la barca se llenaba de agua.

И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 J esús estaba en la popa, durmiendo sobre una almohadilla; entonces Lo despertaron y Le dijeron: “Maestro, ¿no Te importa que perezcamos?”

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 J esús se levantó, reprendió al viento y dijo al mar: “¡Cálmate (Calla), sosiégate (enmudece)!” Y el viento cesó, y sobrevino una gran calma.

И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 E ntonces les dijo: “¿Por qué están atemorizados? ¿Cómo no tienen fe ?”

Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 Y se llenaron de gran temor, y se decían unos a otros: “¿Quién, pues, es Este que aun el viento y el mar Le obedecen?”

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?