1 Y OTRA vez comenzó á enseñar junto á la mar, y se juntó á él mucha gente; tanto, que entrándose él en un barco, se sentó en la mar: y toda la gente estaba en tierra junto á la mar.
И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 Y les enseñaba por parábolas muchas cosas, y les decía en su doctrina:
И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 O id: He aquí, el sembrador salió á sembrar.
Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 Y aconteció sembrando, que una parte cayó junto al camino; y vinieron las aves del cielo, y la tragaron.
И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Y otra parte cayó en pedregales, donde no tenía mucha tierra; y luego salió, porque no tenía la tierra profunda:
Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 M as salido el sol, se quemó; y por cuanto no tenía raíz, se secó.
а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Y otra parte cayó en espinas; y subieron las espinas, y la ahogaron, y no dió fruto.
И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 Y otra parte cayó en buena tierra, y dió fruto, que subió y creció: y llevó uno á treinta, y otro á sesenta, y otro á ciento.
А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 E ntonces les dijo: El que tiene oídos para oir, oiga.
И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 Y cuando estuvo solo, le preguntaron los que estaban cerca de él con los doce, sobre la parábola.
И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 Y les dijo: A vosotros es dado saber el misterio del reino de Dios; mas á los que están fuera, por parábolas todas las cosas;
Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 P ara que viendo, vean y no echen de ver; y oyendo, oigan y no entiendan: porque no se conviertan, y les sean perdonados los pecados.
така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 Y les dijo: ¿No sabéis esta parábola? ¿Cómo, pues, entenderéis todas las parábolas?
И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 E l que siembra es el que siembra la palabra.
Сеячът сее Словото.
15 Y éstos son los de junto al camino: en los que la palabra es sembrada: mas después que la oyeron, luego viene Satanás, y quita la palabra que fué sembrada en sus corazones.
А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 Y asimismo éstos son los que son sembrados en pedregales: los que cuando han oído la palabra, luego la toman con gozo;
Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 M as no tienen raíz en sí, antes son temporales, que en levantándose la tribulación ó la persecución por causa de la palabra, luego se escandalizan.
нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Y éstos son los que son sembrados entre espinas: los que oyen la palabra;
Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 M as los cuidados de este siglo, y el engaño de las riquezas, y las codicias que hay en las otras cosas, entrando, ahogan la palabra, y se hace infructuosa.
но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 Y éstos son los que fueron sembrados en buena tierra: los que oyen la palabra, y la reciben, y hacen fruto, uno á treinta, otro á sesenta, y otro á ciento.
А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът
21 T ambién les dijo: ¿Tráese la antorcha para ser puesta debajo del almud, ó debajo de la cama? ¿No es para ser puesta en el candelero?
И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?
22 P orque no hay nada oculto que no haya de ser manifestado, ni secreto que no haya de descubrirse.
Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23 S i alguno tiene oídos para oir, oiga.
Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 L es dijo también: Mirad lo que oís: con la medida que medís, os medirán otros, y será añadido á vosotros los que oís.
Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25 P orque al que tiene, le será dado; y al que no tiene, aun lo que tiene le será quitado.
Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀
26 D ecía más: Así es el reino de Dios, como si un hombre echa simiente en la tierra;
И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;
27 Y duerme, y se levanta de noche y de día, y la simiente brota y crece como él no sabe.
и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28 P orque de suyo fructifica la tierra, primero hierba, luego espiga, después grano lleno en la espiga;
Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.
29 Y cuando el fruto fuere producido, luego se mete la hoz, porque la siega es llegada.
А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно
30 Y decía: ¿A qué haremos semejante el reino de Dios? ¿ó con qué parábola le compararemos?
Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31 E s como el grano de mostaza, que, cuando se siembra en tierra, es la más pequeña de todas las simientes que hay en la tierra;
То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
32 M as después de sembrado, sube, y se hace la mayor de todas las legumbres, y echa grandes ramas, de tal manera que las aves del cielo puedan morar bajo su sombra.
но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 Y con muchas tales parábolas les hablaba la palabra, conforme á lo que podían oir.
И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
34 Y sin parábola no les hablaba; mas á sus discípulos en particular declaraba todo.
А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята
35 Y les dijo aquel día cuando fué tarde: Pasemos de la otra parte.
И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.
36 Y despachando la multitud, le tomaron como estaba, en el barco; y había también con él otros barquitos.
И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 Y se levantó una grande tempestad de viento, y echaba las olas en el barco, de tal manera que ya se henchía.
И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 Y él estaba en la popa, durmiendo sobre un cabezal, y le despertaron, y le dicen: ¿Maestro, no tienes cuidado que perecemos?
А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 Y levantándose, increpó al viento, y dijo á la mar: Calla, enmudece. Y cesó el viento, y fué hecha grande bonanza.
И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Y á ellos dijo: ¿Por qué estáis así amedrentados? ¿Cómo no tenéis fe?
Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 Y temieron con gran temor, y decían el uno al otro. ¿Quién es éste, que aun el viento y la mar le obedecen?
И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?