1 N a ka timata ano ia te whakaako i te taha o te moana: he nui hoki te tangata i huihui ki a ia, no ka eke ia ki runga ki te kaipuke, ka noho ki te moana; i uta te mano katoa i te taha o te moana.

И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 A he maha ana mea i whakaako ai ki a ratou, he mea whakarite, i mea hoki ki a ratou i a ia e ako ana,

И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

3 W hakarongo; Na i haere atu te kairui ki te rui:

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 A , i a ia e rui ana, ka ngahoro etahi ki te taha o te ara, a, ko te rerenga mai o nga manu o te rangi, na kainga ake.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 K o etahi i ngahoro ki te wahi kamaka, ki te wahi kihai i nui te oneone; a pihi tonu ake, kahore hoki i hohonu te oneone.

Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 A , no te whitinga o te ra, ngaua iho; a, no te mea kahore he putake, memenge noa iho.

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 K o etahi i ngahoro ki roto ki nga tataramoa, a, no te tupunga ake o nga tataramoa, kowaowaotia ana nga purapura, a kore ake he hua.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 K o etahi i ngahoro ki te oneone pai, a whai hua ana; ka tupu, ka nui, ka ea ake, no etahi e toru tekau, no etahi e ono tekau, no etahi kotahi rau.

А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 I mea ano ia ki a ratou, Ki te whai taringa tetahi hei whakarongo, kia rongo ia.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 N a ka mahue ko ia anake, ka ui ki a ia ona hoa me te tekau ma rua ki taua kupu whakarite.

И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 K a mea ia ki a ratou, Kua hoatu ki a koutou te matauranga ki te mea ngaro o te rangatiratanga o te Atua: ki te hunga ia o waho e ra rototia ana nga mea katoa i te kupu whakarite:

Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 M o te titiro rawa atu ratou, na e kore e kite; rongo rawa, na e kore e matau; kei tahuri, a ka murua o ratou hara.

така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

13 I mea ano ia ki a ratou, Kahore ranei koutou e matau ki tenei kupu whakarite? a me pehea ka matau ai koutou ki nga kupu whakarite katoa?

И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

14 K o te kairui e rui ana i te kupu.

Сеячът сее Словото.

15 K o enei te hunga i te taha o te ara, i te wahi e ruia ana te kupu; i to ratou rongonga, na haere tonu mai a Hatana, kapohia ake te kupu i ruia ki o ratou ngakau.

А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

16 K o enei te hunga i te taha o te purapura i nga wahi kamaka; ko te hunga, i to ratou rongonga ai i te kupu, hohoro tonu te tango, hari tonu;

Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

17 N a kahore o ratou pakiaka, ka whakapakari kau noa: heoi, i te panga o te whakapawera, o te whakatoi ranei mo te kupu, he tonu iho.

нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

18 N a ko enei te hunga i nga purapura i roto i nga tataramoa; ko nga mea i rongo ki te kupu,

Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

19 A , i te putanga o te whakaaro ki tenei ao, o te hangarau o nga taonga, o nga hiahia ki era atu mea, kowaowaotia iho te kupu, a kore ake he hua.

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

20 N a ko enei te hunga i nga purapura i te oneone pai: ko te hunga e rongo ana ki te kupu, a tango ana, a whai hua ana, o etahi e toru tekau, o etahi e ono tekau, o etahi kotahi rau.

А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

21 I mea ano ia ki a ratou, Ko raro koia i te mehua whakatu ai i te rama, ina mauria mai, ko raro ranei i te moenga? he teka ianei me whakatu ki runga ki te turanga?

И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

22 E kore hoki tetahi mea i huna e mahue te whakakite; kahore hoki tetahi mea i huna, engari kia puta ki te maramatanga.

Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 K i te mea he taringa o tetahi hei whakarongo, kia rongo ia.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 I mea ano ia ki a ratou, Kia tupato ki ta koutou e rongo ai: ko te mehua hoki e mehua ai koutou, hei mehua ano tena ki a koutou: a ka tapiritia ano he mea ma koutou, ma nga kaiwhakarongo.

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 K i te whai mea hoki tetahi, ka hoatu ano ki a ia: ki te kahore he mea a tetahi, ka tangohia i a ia ana ake.

Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

26 I mea ano ia, I rite hoki te rangatiratanga o te rangi ki te tangata i maka e ia he purapura ki te oneone;

И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

27 A ka moe, ka ara, i te po, i te ao, me te tupu ano tera te purapura, te matau ia na te aha.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 E hua ana hoki te whenua i tona kaha ake ano; ko te rau ki mua, ko reira te puku, muri iho ko te witi pakari i roto i te puku.

Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 O tira ka rite nga hua, hohoro tonu tana tuku atu i tana toronaihi, kua taea hoki te kotinga.

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

30 I mea ano ia, Me whakarite e tatou te rangatiratanga o te Atua ki te aha? he aha oti te kupu whakarite hei whakaahua atu ma tatou?

Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 E rite ana ki te pua nani, i tona whakatokanga ki te whenua, ko te iti rawa ia o nga purapura katoa i runga i te whenua:

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

32 O tira, ka oti te whakato, ka tupu, ka nui ake i nga otaota katoa, a ka nunui ona manga: no ka noho nga manu o te rangi i tona taumarumarutanga iho.

но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 N a he maha ana kupu whakarite pera, i korerotia ai e ia te kupu ki a ratou, ko a ratou i ahei ai te whakarongo.

И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

34 A heoi ana kupu ki a ratou he kupu whakarite anake: otiia ka noho ko ratou anake, ka whakaaturia e ia nga mea katoa ki ana akonga.

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

35 N a, i taua ra, i te ahiahi, ka mea ia ki a ratou, Tatou ka whakawhiti ki tawahi.

И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

36 N a, ka mahue iho te mano, ka mauria ia e ratou, i runga tonu ano ia i te kaipuke. I a ia ano etahi atu kaipuke.

И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

37 N a ko te putanga o tetahi hau, he tupuhi, a eke ana nga ngaru ki runga ki te kaipuke, a tomo noa.

И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 N a ko ia i te kei i runga i te urunga e moe ana: a ka whakaara ratou i a ia, ka mea ki a ia, E te Kaiwhakaako, kahore ou manawapa ki a tatou ka ngaro?

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 N a ka ara ia, a riria iho e ia te hau, ka mea ia ki te moana, Kati, whakamutua. Na mariri tonu iho te hau, takoto ana he marino nui.

И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 K atahi ia ka mea ki a ratou, He aha ta koutou e mataku nei? he aha koutou te whakapono ai?

Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 N a ka mataku whakaharahara ratou, ka mea tetahi ki tetahi, Ko wai tenei, ina ka rongo rawa te hau me te moana ki a ia?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?