1 M AS ahora los más mozos de días que yo, se ríen de mí; Cuyos padres yo desdeñara ponerlos con los perros de mi ganado.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

2 P orque ¿para qué yo habría menester la fuerza de sus manos, En los cuales había perecido con el tiempo?

защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

3 P or causa de la pobreza y del hambre andaban solos; Huían á la soledad, á lugar tenebroso, asolado y desierto.

От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 Q ue cogían malvas entre los arbustos, Y raíces de enebro para calentarse.

между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

5 E ran echados de entre las gentes, Y todos les daban grita como al ladrón.

Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

6 H abitaban en las barrancas de los arroyos, En las cavernas de la tierra, y en las rocas.

Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

7 B ramaban entre las matas, Y se reunían debajo de las espinas.

Ревяха между храстите. събираха се под тръните;

8 H ijos de viles, y hombres sin nombre, Más bajos que la misma tierra.

безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

9 Y ahora yo soy su canción, Y he sido hecho su refrán.

А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

10 A bomínanme, aléjanse de mí, Y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.

Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

11 P orque Dios desató mi cuerda, y me afligió, Por eso se desenfrenaron delante de mi rostro.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

12 A la mano derecha se levantaron los jóvenes; Empujaron mis pies, Y sentaron contra mí las vías de su ruina.

Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

13 M i senda desbarataron, Aprovecháronse de mi quebrantamiento, Contra los cuales no hubo ayudador.

развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

14 V inieron como por portillo ancho, Revolviéronse á mi calamidad.

Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

15 H anse revuelto turbaciones sobre mí; Combatieron como viento mi alma, Y mi salud pasó como nube

Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

16 Y ahora mi alma está derramada en mí; Días de aflicción me han aprehendido.

И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

17 D e noche taladra sobre mí mis huesos, Y mis pulsos no reposan.

През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

18 C on la grande copia de materia mi vestidura está demudada; Cíñeme como el cuello de mi túnica.

Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

19 D erribóme en el lodo, Y soy semejante al polvo y á la ceniza.

Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

20 C lamo á ti, y no me oyes; Preséntome, y no me atiendes.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

21 H aste tornado cruel para mí: Con la fortaleza de tu mano me amenazas.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

22 L evantásteme, é hicísteme cabalgar sobre el viento, Y disolviste mi sustancia.

издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

23 P orque yo conozco que me reduces á la muerte; Y á la casa determinada á todo viviente.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

24 M as él no extenderá la mano contra el sepulcro; ¿Clamarán los sepultados cuando él los quebrantare?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

25 ¿ No lloré yo al afligido? Y mi alma ¿no se entristeció sobre el menesteroso?

Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

26 C uando esperaba yo el bien, entonces vino el mal; Y cuando esperaba luz, la oscuridad vino.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

27 M is entrañas hierven, y no reposan; Días de aflicción me han sobrecogido.

Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

28 D enegrido ando, y no por el sol: Levantádome he en la congregación, y clamado.

Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

29 H e venido á ser hermano de los dragones, Y compañero de los buhos.

Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

30 M i piel está denegrida sobre mí, Y mis huesos se secaron con ardentía.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

31 Y hase tornado mi arpa en luto, Y mi órgano en voz de lamentadores.

Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.