1 P ASADAS estas cosas, fuése Jesús de la otra parte de la mar de Galilea, que es de Tiberias.

След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

2 Y seguíale grande multitud, porque veían sus señales que hacía en los enfermos.

И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

3 Y subió Jesús á un monte, y se sentó allí con sus discípulos.

И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

4 Y estaba cerca la Pascua, la fiesta de los Judíos.

А наближаваше юдейският празник Пасха.

5 Y como alzó Jesús los ojos, y vió que había venido á él grande multitud, dice á Felipe: ¿De dónde compraremos pan para que coman éstos?

Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

6 M as esto decía para probarle; porque él sabía lo que había de hacer.

(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

7 R espondióle Felipe: Doscientos denarios de pan no les bastarán, para que cada uno de ellos tome un poco.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 D ícele uno de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 U n muchacho está aquí que tiene cinco panes de cebada y dos pececillos; ¿mas qué es esto entre tantos?

Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 E ntonces Jesús dijo: Haced recostar la gente. Y había mucha hierba en aquel lugar: y recostáronse como número de cinco mil varones.

Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Y tomó Jesús aquellos panes, y habiendo dado gracias, repartió á los discípulos, y los discípulos á los que estaban recostados: asimismo de los peces, cuanto querían.

И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 Y como fueron saciados, dijo á sus discípulos: Recoged los pedazos que han quedado, porque no se pierda nada.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 C ogieron pues, é hinchieron doce cestas de pedazos de los cinco panes de cebada, que sobraron á los que habían comido.

И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 A quellos hombres entonces, como vieron la señal que Jesús había hecho, decían: Este verdaderamente es el profeta que había de venir al mundo.

Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 Y entendiendo Jesús que habían de venir para arrebatarle, y hacerle rey, volvió á retirarse al monte, él solo.

И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

16 Y como se hizo tarde, descendieron sus discípulos á la mar;

А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 Y entrando en un barco, venían de la otra parte de la mar hacia Capernaum. Y era ya oscuro, y Jesús no había venido á ellos.

и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 Y levantábase la mar con un gran viento que soplaba.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 Y como hubieron navegado como veinticinco ó treinta estadios, ven á Jesús que andaba sobre la mar, y se acercaba al barco: y tuvieron miedo.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

20 M as él les dijo: Yo soy; no tengáis miedo.

Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 E llos entonces gustaron recibirle en el barco: y luego el barco llegó á la tierra donde iban.

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

22 E l día siguiente, la gente que estaba de la otra parte de la mar, como vió que no había allí otra navecilla sino una, y que Jesús no había entrado con sus discípulos en ella, sino que sus discípulos se habían ido solos;

На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 Y que otras navecillas habían arribado de Tiberias junto al lugar donde habían comido el pan después de haber el Señor dado gracias;

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 C omo vió pues la gente que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron ellos en las navecillas, y vinieron á Capernaum buscando á Jesús.

и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 Y hallándole de la otra parte de la mar, dijéronle: Rabbí, ¿cuándo llegaste acá?

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 R espondióles Jesús, y dijo; De cierto, de cierto os digo, que me buscáis, no porque habéis visto las señales, sino porque comisteis el pan y os hartasteis.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 T rabajad no por la comida que perece, mas por la comida que á vida eterna permanece, la cual el Hijo del hombre os dará: porque á éste señaló el Padre, que es Dios.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 Y dijéronle: ¿Qué haremos para que obremos las obras de Dios?

Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 R espondió Jesús, y díjoles: Esta es la obra de Dios, que creáis en el que él ha enviado.

Исус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 D ijéronle entonces: ¿Qué señal pues haces tú, para que veamos, y te creamos? ¿Qué obras?

Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 N uestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: Pan del cielo les dió á comer.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

32 Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: No os dió Moisés pan del cielo; mas mi Padre os da el verdadero pan del cielo.

На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 P orque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.

Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 Y dijéronle: Señor, danos siempre este pan.

Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 Y Jesús les dijo: Yo soy el pan de vida: el que á mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 M as os he dicho, que aunque me habéis visto, no creéis.

Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 T odo lo que el Padre me da, vendrá á mí; y al que á mí viene, no le hecho fuera.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 P orque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, mas la voluntad del que me envió.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 Y esta es la voluntad del que me envió, del Padre: Que todo lo que me diere, no pierda de ello, sino que lo resucite en el día postrero.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Y esta es la voluntad del que me ha enviado: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna: y yo le resucitaré en el día postrero.

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 M urmuraban entonces de él los Judíos, porque había dicho: Yo soy el pan que descendí del cielo.

Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿cómo, pues, dice éste: Del cielo he descendido?

И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 Y Jesús respondió, y díjoles: No murmuréis entre vosotros.

Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 N inguno puede venir á mí, si el Padre que me envió no le trajere; y yo le resucitaré en el día postrero.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 E scrito está en los profetas: Y serán todos enseñados de Dios. Así que, todo aquel que oyó del Padre, y aprendió, viene á mí.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 N o que alguno haya visto al Padre, sino aquel que vino de Dios, éste ha visto al Padre.

Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 D e cierto, de cierto os digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 Y o soy el pan de vida.

Аз съм хлябът на живота.

49 V uestros padres comieron el maná en el desierto, y son muertos.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 E ste es el pan que desciende del cielo, para que el que de él comiere, no muera.

Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Y o soy el pan vivo que he descendido del cielo: si alguno comiere de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 E ntonces los Judíos contendían entre sí, diciendo: ¿Cómo puede éste darnos su carne á comer?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: Si no comiereis la carne del Hijo del hombre, y bebiereis su sangre, no tendréis vida en vosotros.

Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 E l que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna: y yo le resucitaré en el día postrero.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 P orque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 E l que come mi carne y bebe mi sangre, en mí permanece, y yo en él.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 C omo me envió el Padre viviente, y yo vivo por el Padre, asimismo el que me come, él también vivirá por mí.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 E ste es el pan que descendió del cielo: no como vuestros padres comieron el maná, y son muertos: el que come de este pan, vivirá eternamente.

Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 E stas cosas dijo en la sinagoga, enseñando en Capernaum.

Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 Y muchos de sus discípulos oyéndo lo, dijeron: Dura es esta palabra: ¿quién la puede oir?

И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 Y sabiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, díjoles: ¿Esto os escandaliza?

Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 ¿ Pues qué, si viereis al Hijo del hombre que sube donde estaba primero?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 E l espíritu es el que da vida; la carne nada aprovecha: las palabras que yo os he hablado, son espíritu y son vida.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 M as hay algunos de vosotros que no creen. Porque Jesús desde el principio sabía quiénes eran los que no creían, y quién le había de entregar.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 Y dijo: Por eso os he dicho que ninguno puede venir á mí, si no le fuere dado del Padre.

И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 D esde esto, muchos de sus discípulos volvieron atrás, y ya no andaban con él.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

67 D ijo entonces Jesús á los doce: ¿Queréis vosotros iros también?

Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 Y respondióle Simón Pedro: Señor, ¿á quién iremos? tú tienes palabras de vida eterna.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 Y nosotros creemos y conocemos que tú eres el Cristo, el Hijo de Dios viviente.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 J esús le respondió: ¿No he escogido yo á vosotros doce, y uno de vosotros es diablo?

Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 Y hablaba de Judas Iscariote, hijo de Simón, porque éste era el que le había de entregar, el cual era uno de los doce.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.