1 D espués de esto, Jesús se fue al otro lado del mar de Galilea, el de Tiberias.

След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

2 Y le seguía gran multitud, porque veían las señales que hacía en los enfermos.

И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

3 S ubió Jesús al monte, y se sentó allí con sus discípulos.

И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

4 Y estaba cerca la pascua, la fiesta de los judíos.

А наближаваше юдейският празник Пасха.

5 C uando alzó Jesús los ojos, y vio que había venido a él gran multitud, dijo a Felipe: ¿De dónde compraremos panes para que coman éstos?

Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

6 P ero decía esto para probarle; porque él sabía lo que iba a hacer.

(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

7 F elipe le respondió: Doscientos denarios de pan no bastarán para que cada uno de ellos tome un poco.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 U no de sus discípulos, Andrés, el hermano de Simón Pedro, le dijo:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 A quí hay un muchacho, que tiene cinco panes de cebada y dos pececillos; pero ¿qué es esto para tantos?

Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 E ntonces Jesús dijo: Haced recostar la gente. Y había mucha hierba en aquel lugar; y se recostaron como en número de cinco mil varones.

Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 T omó Jesús aquellos panes, y habiendo dado gracias, los repartió entre los discípulos, y los discípulos entre los que estaban recostados; asimismo de los peces, cuanto querían.

И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 Y cuando se saciaron, dijo a sus discípulos: Recoged los pedazos que sobraron, para que no se pierda nada.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 R ecogieron, pues, y llenaron doce cestas de pedazos, que de los cinco panes de cebada sobraron a los que habían comido.

И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 A quellos hombres, entonces, viendo la señal que Jesús había hecho, dijeron: Éste es verdaderamente el profeta que había de venir al mundo.

Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 P ero Jesús, conociendo que iban a venir para apoderarse de él y hacerle rey, volvió a retirarse al monte él solo. Jesucristo anda sobre el mar

И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

16 A l atardecer, descendieron sus discípulos al mar,

А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 y entrando en una barca, iban cruzando el mar hacia Capernaúm. Había oscurecido ya, y Jesús no había venido a ellos.

и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 A demás, se levantaba el mar con un gran viento que soplaba.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 C uando habían remado como veinticinco o treinta estadios, vieron a Jesús que andaba sobre el mar y se acercaba a la barca; y tuvieron miedo.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

20 M as él les dijo: Yo soy; no temáis.

Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 Q uerían, pues, recogerlo en la barca; la cual llegó en seguida a la tierra adonde iban. La gente busca a Jesús

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

22 E l día siguiente, la gente que se había quedado al otro lado del mar vio que no había habido allí más que una sola barca, y que Jesús no había entrado en ella con sus discípulos, sino que éstos se habían ido solos.

На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 P ero otras barcas habían arribado de Tiberíades junto al lugar donde habían comido el pan después de haber dado gracias el Señor.

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 C uando vio, pues, la gente que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron en las barcas y fueron a Capernaúm, buscando a Jesús. Jesucristo, el pan de vida

и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 Y hallándole al otro lado del mar, le dijeron: Rabí, ¿cuándo llegaste acá?

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 R espondió Jesús y les dijo: De cierto, de cierto os digo que me buscáis, no porque habéis visto señales, sino porque comisteis de los panes y os saciasteis.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 T rabajad, no por la comida que perece, sino por la comida que permanece para vida eterna, la cual os dará el Hijo del Hombre; porque a éste acreditó con su sello Dios el Padre.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 E ntonces le dijeron: ¿Qué debemos hacer para poner en práctica las obras de Dios?

Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 R espondió Jesús y les dijo: Esta es la obra de Dios, que creáis en el que él ha enviado.

Исус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 L e dijeron entonces: ¿Qué señal, pues, haces tú, para que veamos, y te creamos? ¿Qué obra haces?

Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 N uestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: Pan del cielo les dio a comer.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

32 J esús, entonces, les dijo: De cierto, de cierto os digo: No fue Moisés quien os dio el pan del cielo, sino que es mi Padre quien os da el verdadero pan del cielo.

На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 P orque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.

Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 L e dijeron, pues: Señor, danos siempre este pan.

Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 J esús les dijo: Yo soy el pan de la vida; el que a mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 P ero ya os dije que, aunque me habéis visto, no creéis.

Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 T odo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que a mí viene, de ningún modo le echaré fuera.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 P orque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 Y esta es la voluntad del Padre, que me envió: Que de todo lo que me ha dado, no pierda yo nada, sino que lo resucite en el último día.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Y esta es la voluntad del que me ha enviado: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna; y yo le resucitaré en el último día.

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 M urmuraban entonces de él los judíos, porque había dicho: Yo soy el pan que descendió del cielo.

Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿Cómo, pues, dice éste: Del cielo he descendido?

И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 J esús respondió y les dijo: No murmuréis entre vosotros.

Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 N adie puede venir a mí, si el Padre que me envió no le atrae; y yo le resucitaré en el último día.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 E scrito está en los profetas: Y serán todos enseñados por Dios. Así que, todo aquel que oyó al Padre, y aprendió de él, viene a mí.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 N o es que alguien haya visto al Padre, sino aquel que vino de parte de Dios; éste ha visto al Padre.

Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 D e cierto, de cierto os digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 Y o soy el pan de la vida.

Аз съм хлябът на живота.

49 V uestros padres comieron el maná en el desierto, y murieron.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 É ste es el pan que desciende del cielo, para que coman de él y no mueran.

Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Y o soy el pan vivo que descendió del cielo; si alguien come de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 E ntonces los judíos contendían entre sí, diciendo: ¿Cómo puede éste darnos a comer su carne?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 J esús les dijo: De cierto, de cierto os digo: Si no coméis la carne del Hijo del Hombre, y bebéis su sangre, no tenéis vida en vosotros.

Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 E l que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna; y yo le resucitaré en el último día.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 P orque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 E l que come mi carne y bebe mi sangre, permanece en mi, y yo en él.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 C omo me envió el Padre viviente, y yo vivo por medio del Padre, asimismo el que me come, él también vivirá por medio de mí.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 É ste es el pan que descendió del cielo; no como comieron vuestros padres el maná, y murieron; el que come de este pan, vivirá eternamente.

Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 E stas cosas dijo en la sinagoga, enseñando en Capernaúm. Palabras de vida eterna

Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 A l oírlas, muchos de sus discípulos dijeron: Dura es esta palabra; ¿quién la puede oír?

И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 S abiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, les dijo: ¿Esto os ofende?

Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 ¿ Pues qué, si vieseis al Hijo del Hombre subir adonde estaba primero?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 E l espíritu es el que da vida; la carne no aprovecha para nada; las palabras que yo os he hablado son espíritu y son vida.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 P ero hay algunos de vosotros que no creen. Porque Jesús sabía desde el principio quiénes eran los que no creían, y quién le había de entregar.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 Y siguió diciendo: Por eso os he dicho que nadie puede venir a mí, si no le ha sido dado del Padre.

И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 D esde entonces muchos de sus discípulos volvieron atrás, y ya no andaban con él.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

67 D ijo entonces Jesús a los doce: ¿Queréis acaso iros también vosotros?

Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 L e respondió Simón Pedro: Señor, ¿a quién iremos? Tú tienes palabras de vida eterna.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 Y nosotros hemos creído y conocemos que tú eres el Cristo, el Hijo del Dios viviente.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 J esús les respondió: ¿No os he escogido yo a vosotros los doce, y uno de vosotros es diablo?

Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 S e refería a Judas Iscariote, hijo de Simón; porque éste era el que le iba a entregar, siendo uno de los doce.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.