1 A fter these things Jesus went away to the other side of the sea of Galilee, which is the sea of Tiberias.

След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

2 A nd a great multitude followed him, because they beheld the signs which he did on them that were sick.

И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

3 A nd Jesus went up into the mountain, and there he sat with his disciples.

И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

4 N ow the passover, the feast of the Jews, was at hand.

А наближаваше юдейският празник Пасха.

5 J esus therefore lifting up his eyes, and seeing that a great multitude cometh unto him, saith unto Philip, Whence are we to buy bread, that these may eat?

Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

6 A nd this he said to prove him: for he himself knew what he would do.

(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

7 P hilip answered him, Two hundred shillings' worth of bread is not sufficient for them, that every one may take a little.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 O ne of his disciples, Andrew, Simon Peter's brother, saith unto him,

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 T here is a lad here, who hath five barley loaves, and two fishes: but what are these among so many?

Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 J esus said, Make the people sit down. Now there was much grass in the place. So the men sat down, in number about five thousand.

Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 J esus therefore took the loaves; and having given thanks, he distributed to them that were set down; likewise also of the fishes as much as they would.

И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 A nd when they were filled, he saith unto his disciples, Gather up the broken pieces which remain over, that nothing be lost.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 S o they gathered them up, and filled twelve baskets with broken pieces from the five barley loaves, which remained over unto them that had eaten.

И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 W hen therefore the people saw the sign which he did, they said, This is of a truth the prophet that cometh into the world.

Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 J esus therefore perceiving that they were about to come and take him by force, to make him king, withdrew again into the mountain himself alone.

И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

16 A nd when evening came, his disciples went down unto the sea;

А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 a nd they entered into a boat, and were going over the sea unto Capernaum. And it was now dark, and Jesus had not yet come to them.

и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 A nd the sea was rising by reason of a great wind that blew.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 W hen therefore they had rowed about five and twenty or thirty furlongs, they behold Jesus walking on the sea, and drawing nigh unto the boat: and they were afraid.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

20 B ut he saith unto them, It is I; be not afraid.

Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 T hey were willing therefore to receive him into the boat: and straightway the boat was at the land whither they were going.

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

22 O n the morrow the multitude that stood on the other side of the sea saw that there was no other boat there, save one, and that Jesus entered not with his disciples into the boat, but that his disciples went away alone

На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 ( howbeit there came boats from Tiberias nigh unto the place where they ate the bread after the Lord had given thanks):

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 w hen the multitude therefore saw that Jesus was not there, neither his disciples, they themselves got into the boats, and came to Capernaum, seeking Jesus.

и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 A nd when they found him on the other side of the sea, they said unto him, Rabbi, when camest thou hither?

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 J esus answered them and said, Verily, verily, I say unto you, Ye seek me, not because ye saw signs, but because ye ate of the loaves, and were filled.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 W ork not for the food which perisheth, but for the food which abideth unto eternal life, which the Son of man shall give unto you: for him the Father, even God, hath sealed.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 T hey said therefore unto him, What must we do, that we may work the works of God?

Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 J esus answered and said unto them, This is the work of God, that ye believe on him whom he hath sent.

Исус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 T hey said therefore unto him, What then doest thou for a sign, that we may see, and believe thee? what workest thou?

Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 O ur fathers ate the manna in the wilderness; as it is written, He gave them bread out of heaven to eat.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

32 J esus therefore said unto them, Verily, verily, I say unto you, It was not Moses that gave you the bread out of heaven; but my Father giveth you the true bread out of heaven.

На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 F or the bread of God is that which cometh down out of heaven, and giveth life unto the world.

Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 T hey said therefore unto him, Lord, evermore give us this bread.

Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 J esus said unto them. I am the bread of life: he that cometh to me shall not hunger, and he that believeth on me shall never thirst.

Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 B ut I said unto you, that ye have seen me, and yet believe not.

Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 A ll that which the Father giveth me shall come unto me; and him that cometh to me I will in no wise cast out.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 F or I am come down from heaven, not to do mine own will, but the will of him that sent me.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 A nd this is the will of him that sent me, that of all that which he hath given me I should lose nothing, but should raise it up at the last day.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 F or this is the will of my Father, that every one that beholdeth the Son, and believeth on him, should have eternal life; and I will raise him up at the last day.

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 T he Jews therefore murmured concerning him, because he said, I am the bread which came down out of heaven.

Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 A nd they said, Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? how doth he now say, I am come down out of heaven?

И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 J esus answered and said unto them, Murmur not among yourselves.

Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 N o man can come to me, except the Father that sent me draw him: and I will raise him up in the last day.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 I t is written in the prophets, And they shall all be taught of God. Every one that hath heard from the Father, and hath learned, cometh unto me.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 N ot that any man hath seen the Father, save he that is from God, he hath seen the Father.

Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 V erily, verily, I say unto you, He that believeth hath eternal life.

Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 I am the bread of life.

Аз съм хлябът на живота.

49 Y our fathers ate the manna in the wilderness, and they died.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 T his is the bread which cometh down out of heaven, that a man may eat thereof, and not die.

Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 I am the living bread which came down out of heaven: if any man eat of this bread, he shall live for ever: yea and the bread which I will give is my flesh, for the life of the world.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 T he Jews therefore strove one with another, saying, How can this man give us his flesh to eat?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 J esus therefore said unto them, Verily, verily, I say unto you, Except ye eat the flesh of the Son of man and drink his blood, ye have not life in yourselves.

Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 H e that eateth my flesh and drinketh my blood hath eternal life: and I will raise him up at the last day.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 F or my flesh is meat indeed, and my blood is drink indeed.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 H e that eateth my flesh and drinketh my blood abideth in me, and I in him.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 A s the living Father sent me, and I live because of the Father; so he that eateth me, he also shall live because of me.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 T his is the bread which came down out of heaven: not as the fathers ate, and died; he that eateth this bread shall live for ever.

Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 T hese things said he in the synagogue, as he taught in Capernaum.

Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 M any therefore of his disciples, when the heard this, said, This is a hard saying; who can hear it?

И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 B ut Jesus knowing in himself that his disciples murmured at this, said unto them, Doth this cause you to stumble?

Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 W hat then if ye should behold the Son of man ascending where he was before?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 I t is the spirit that giveth life; the flesh profiteth nothing: the words that I have spoken unto you are spirit, are are life.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 B ut there are some of you that believe not. For Jesus knew from the beginning who they were that believed not, and who it was that should betray him.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 A nd he said, For this cause have I said unto you, that no man can come unto me, except it be given unto him of the Father.

И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 U pon this many of his disciples went back, and walked no more with him.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

67 J esus said therefore unto the twelve, Would ye also go away?

Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 S imon Peter answered him, Lord, to whom shall we go? thou hast the words of eternal life.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 A nd we have believed and know that thou art the Holy One of God.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 J esus answered them, Did not I choose you the twelve, and one of you is a devil?

Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 N ow he spake of Judas the son of Simon Iscariot, for he it was that should betray him, being one of the twelve.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.