1 T hen Job answered and said,

А Йов отговори:

2 O f a truth I know that it is so: But how can man be just with God?

Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 I f he be pleased to contend with him, He cannot answer him one of a thousand.

Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 H e is wise in heart, and mighty in strength: Who hath hardened himself against him, and prospered?-

Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 H im that removeth the mountains, and they know it not, When he overturneth them in his anger;

Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 T hat shaketh the earth out of its place, And the pillars thereof tremble;

Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 T hat commandeth the sun, and it riseth not, And sealeth up the stars;

Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 T hat alone stretcheth out the heavens, And treadeth upon the waves of the sea;

Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 T hat maketh the Bear, Orion, and the Pleiades, And the chambers of the south;

Той създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 T hat doeth great things past finding out, Yea, marvellous things without number.

Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 L o, he goeth by me, and I see him not: He passeth on also, but I perceive him not.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 B ehold, he seizeth the prey, who can hinder him? Who will say unto him, What doest thou?

ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 G od will not withdraw his anger; The helpers of Rahab do stoop under him.

Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 H ow much less shall I answer him, And choose out my words to reason with him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 W hom, though I were righteous, yet would I not answer; I would make supplication to my judge.

На Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 I f I had called, and he had answered me, Yet would I not believe that he hearkened unto my voice.

Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 F or he breaketh me with a tempest, And multiplieth my wounds without cause.

Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 H e will not suffer me to take my breath, But filleth me with bitterness.

Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 I f we speak of strength, lo, he is mighty! And if of justice, Who, saith he, will summon me?

Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 T hough I be righteous, mine own mouth shall condemn me: Though I be perfect, it shall prove me perverse.

Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 I am perfect; I regard not myself; I despise my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 I t is all one; therefore I say, He destroyeth the perfect and the wicked.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 I f the scourge slay suddenly, He will mock at the trial of the innocent.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 T he earth is given into the hand of the wicked; He covereth the faces of the judges thereof: If it be not he, who then is it?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 N ow my days are swifter than a post: They flee away, they see no good,

А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 T hey are passed away as the swift ships; As the eagle that swoopeth on the prey.

преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 I f I say, I will forget my complaint, I will put off my sad countenance, and be of good cheer;

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 I am afraid of all my sorrows, I know that thou wilt not hold me innocent.

В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 I shall be condemned; Why then do I labor in vain?

нечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 I f I wash myself with snow water, And make my hands never so clean;

Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 Y et wilt thou plunge me in the ditch, And mine own clothes shall abhor me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 F or he is not a man, as I am, that I should answer him, That we should come together in judgment.

Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 T here is no umpire betwixt us, That might lay his hand upon us both.

Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 L et him take his rod away from me, And let not his terror make me afraid:

Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 T hen would I speak, and not fear him; For I am not so in myself.

Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.