1 A gain it came to pass on the day when the sons of God came to present themselves before Jehovah, that Satan came also among them to present himself before Jehovah.

И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2 A nd Jehovah said unto Satan, From whence comest thou? And Satan answered Jehovah, and said, From going to and fro in the earth, and from walking up and down in it.

Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

3 A nd Jehovah said unto Satan, Hast thou considered my servant Job? for there is none like him in the earth, a perfect and an upright man, one that feareth God, and turneth away from evil: and he still holdeth fast his integrity, although thou movedst me against him, to destroy him without cause.

После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4 A nd Satan answered Jehovah, and said, Skin for skin, yea, all that a man hath will he give for his life.

А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.

5 B ut put forth thy hand now, and touch his bone and his flesh, and he will renounce thee to thy face.

Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.

6 A nd Jehovah said unto Satan, Behold, he is in thy hand; only spare his life.

Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

7 S o Satan went forth from the presence of Jehovah, and smote Job with sore boils from the sole of his foot unto his crown.

Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.

8 A nd he took him a potsherd to scrape himself therewith; and he sat among the ashes.

И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

9 T hen said his wife unto him, Dost thou still hold fast thine integrity? renounce God, and die.

Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10 B ut he said unto her, Thou speakest as one of the foolish women speaketh. What? shall we receive good at the hand of God, and shall we not receive evil? In all this did not Job sin with his lips.

А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

11 N ow when Job's three friends heard of all this evil that was come upon him, they came every one from his own place: Eliphaz the Temanite, and Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite, and they made an appointment together to come to bemoan him and to comfort him.

А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си - теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12 A nd when they lifted up their eyes afar off, and knew him not, they lifted up their voice, and wept; and they rent every one his robe, and sprinkled dust upon their heads toward heaven.

И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.

13 S o they sat down with him upon the ground seven days and seven nights, and none spake a word unto him: for they saw that his grief was very great.

И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.