1 A nd when the queen of Sheba heard of the fame of Solomon, she came to prove Solomon with hard questions at Jerusalem, with a very great train, and camels that bare spices, and gold in abundance, and precious stones: and when she was come to Solomon, she communed with him of all that was in her heart.

Савската царица, като слушаше, че Соломон се прочува, дойде в Йерусалим да опита Соломон с трудни за нея въпроси; дойде с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

2 A nd Solomon told her all her questions; and there was not anything hid from Solomon which he told her not.

Соломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за него, което да не можа̀ да ѝ обясни.

3 A nd when the queen of Sheba had seen the wisdom of Solomon, and the house that he had built,

А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която беше построил,

4 a nd the food of his table, and the sitting of his servants, and the attendance of his ministers, and their apparel, his cupbearers also, and their apparel, and his ascent by which he went up unto the house of Jehovah; there was no more spirit in her.

ястията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.

5 A nd she said to the king, It was a true report that I heard in mine own land of thine acts, and of thy wisdom.

Тя каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

6 H owbeit I believed not their words, until I came, and mine eyes had seen it; and, behold, the half of the greatness of thy wisdom was not told me: thou exceedest the fame that I heard.

Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

7 H appy are thy men, and happy are these thy servants, that stand continually before thee, and hear thy wisdom.

Честити мъжете ти и честити тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

8 B lessed be Jehovah thy God, who delighted in thee, to set thee on his throne, to be king for Jehovah thy God: because thy God loved Israel, to establish them for ever, therefore made he thee king over them, to do justice and righteousness.

Да бъде благословен Господ, твоят Бог, Който има̀ благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израел, за да го утвърди довека, затова те е поставил над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

9 A nd she gave the king a hundred and twenty talents of gold, and spices in great abundance, and precious stones: neither was there any such spice as the queen of Sheba gave to king Solomon.

И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломон.

10 A nd the servants also of Huram, and the servants of Solomon, that brought gold from Ophir, brought algum-trees and precious stones.

(Още и Хирамовите и Соломоновите слуги, които доставяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета, и скъпоценни камъни.

11 A nd the king made of the algum-trees terraces for the house of Jehovah, and for the king's house, and harps and psalteries for the singers: and there were none such seen before in the land of Judah.

А от алмуговите дървета царят направи подпорки за Господния дом и за царската къща, също и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха виждани дотогава в Юдейската земя.)

12 A nd king Solomon gave to the queen of Sheba all her desire, whatsoever she asked, besides that which she had brought unto the king. So she turned, and went to her own land, she and her servants.

И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И така, тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя. Богатството, мъдростта и смъртта на Соломон

13 N ow the weight of gold that came to Solomon in one year was six hundred and threescore and six talents of gold,

А теглото на златото, което идваше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

14 b esides that which the traders and merchants brought: and all the kings of Arabia and the governors of the country brought gold and silver to Solomon.

освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

15 A nd king Solomon made two hundred bucklers of beaten gold; six hundred shekels of beaten gold went to one buckler.

Цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

16 A nd he made three hundred shields of beaten gold; three hundred shekels of gold went to one shield: and the king put them in the house of the forest of Lebanon.

и триста по-малки щита от ковано злато; три фунта злато бе похарчено за всеки по-малък щит; и царят ги положи в къщата от ливанско дърво.

17 M oreover the king made a great throne of ivory, and overlaid it with pure gold.

Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

18 n d there were six steps to the throne, with a footstool of gold, which were fastened to the throne, and stays on either side by the place of the seat, and two lions standing beside the stays.

Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, които стояха край облегалките.

19 A nd twelve lions stood there on the one side and on the other upon the six steps: there was not the like made in any kingdom.

А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не е било направено в никое царство.

20 A nd all king Solomon's drinking vessels were of gold, and all the vessels of the house of the forest of Lebanon were of pure gold: silver was nothing accounted of in the days of Solomon.

Всички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в къщата от ливанско дърво - от чисто злато; нито един не беше от сребро; среброто се смяташе за нищо в Соломоновите дни.

21 F or the king had ships that went to Tarshish with the servants of Huram; once every three years came the ships of Tarshish, bringing gold, and silver, ivory, and apes, and peacocks.

Защото царят имаше заедно с Хирамовите слуги кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсийски кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22 S o king Solomon exceeded all the kings of the earth in riches and wisdom.

Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

23 A nd all the kings of the earth sought the presence of Solomon, to hear his wisdom, which God had put in his heart.

И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

24 A nd they brought every man his tribute, vessels of silver, and vessels of gold, and raiment, armor, and spices, horses, and mules, a rate year by year.

И всяка година му донасяха, всеки от подаръка си, сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

25 A nd Solomon had four thousand stalls for horses and chariots, and twelve thousand horsemen, that he bestowed in the chariot cities, and with the king at Jerusalem.

Соломон имаше също четири хиляди обора за коне и колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

26 A nd he ruled over all the kings from the River even unto the land of the Philistines, and to the border of Egypt.

Той владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

27 A nd the king made silver to be in Jerusalem as stones, and cedars made he to be as the sycomore-trees that are in the lowland, for abundance.

Царят направи среброто да бъде изобилно в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

28 A nd they brought horses for Solomon out of Egypt, and out of all lands.

И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни.

29 N ow the rest of the acts of Solomon, first and last, are they not written in the history of Nathan the prophet, and in the prophecy of Ahijah the Shilonite, and in the visions of Iddo the seer concerning Jeroboam the son of Nebat?

А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на ясновидеца Идо, които изрече против Еровоам, Наватовия син?

30 A nd Solomon reigned in Jerusalem over all Israel forty years.

Соломон царува̀ в Йерусалим над целия Израел четиридесет години.

31 A nd Solomon slept with his fathers, and he was buried in the city of David his father: and Rehoboam his son reigned in his stead.

Така Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.