1 A nd it came to pass, when Solomon had finished the building of the house of Jehovah, and the king's house, and all Solomon's desire which he was pleased to do,

Когато Соломон беше завършил изграждането на Господния дом и на царската къща и беше извършил всичко, което желаеше да направи,

2 t hat Jehovah appeared to Solomon the second time, as he had appeared unto him at Gibeon.

Господ му се яви втори път, както му се беше явил в Гаваон.

3 A nd Jehovah said unto him, I have heard thy prayer and thy supplication, that thou hast made before me: I have hallowed this house, which thou hast built, to put my name there for ever; and mine eyes and my heart shall be there perpetually.

Господ му каза: Чух молитвата ти и прошението, с което се моли пред Мене. Този дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си до века. Очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

4 A nd as for thee, if thou wilt walk before me, as David thy father walked, in integrity of heart, and in uprightness, to do according to all that I have commanded thee, and wilt keep my statutes and mine ordinances;

А колкото до теб, ако ходиш пред Мене, както ходѝ баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, така че да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш наредбите Ми и законите Ми,

5 t hen I will establish the throne of thy kingdom over Israel for ever, according as I promised to David thy father, saying, There shall not fail thee a man upon the throne of Israel.

тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израел до века, както обещах на баща ти Давид: Няма да ти липсва мъж, който да седи на Израелевия престол.

6 B ut if ye shall turn away from following me, ye or your children, and not keep my commandments and my statutes which I have set before you, but shall go and serve other gods, and worship them;

Но ако се отклоните от Мене, вие или синовете ви, и не опазите заповедите Ми и наредбите, които поставих пред вас, а отидете и служите на други богове и им се покланяте,

7 t hen will I cut off Israel out of the land which I have given them; and this house, which I have hallowed for my name, will I cast out of my sight; and Israel shall be a proverb and a byword among all peoples.

тогава ще премахна Израел от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си този дом, който осветих за името Си. И Израел ще бъде за присмех и поругание между всички племена.

8 A nd though this house is so high, yet shall every one that passeth by it be astonished, and shall hiss; and they shall say, Why hath Jehovah done thus unto this land, and to this house?

А за този дом, който стана толкова висок, всеки, който минава покрай него, ще се зачуди и ще цъка с уста; и ще кажат: Защо Господ направи така на тази земя и на този дом?

9 a nd they shall answer, Because they forsook Jehovah their God, who brought forth their fathers out of the land of Egypt, and laid hold on other gods, and worshipped them, and served them: therefore hath Jehovah brought all this evil upon them.

И ще си отговорят: Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе бащите им от Египетската земя, и си избраха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова Господ стовари върху тях цялото това зло. Управление на Соломон и неговите доходи

10 A nd it came to pass at the end of twenty years, wherein Solomon had built the two houses, the house of Jehovah and the king's house,

А когато изтекоха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома - Господния дом и царската къща,

11 ( now Hiram the king of Tyre had furnished Solomon with cedar-trees and fir-trees, and with gold, according to all his desire), that then king Solomon gave Hiram twenty cities in the land of Galilee.

а тирският цар Хирам беше доставил на Соломон кедрови и елхови дървета и злато, доколкото той желаеше, цар Соломон даде на Хирам двадесет града в галилейската земя.

12 A nd Hiram came out from Tyre to see the cities which Solomon had given him; and they pleased him not.

А когато Хирам дойде от Тир, за да види градовете, които Соломон му беше дал, не му харесаха.

13 A nd he said, What cities are these which thou hast given me, my brother? And he called them the land of Cabul unto this day.

Той каза: Що за градове са тези, които си ми дал, брате? И ги нарече земя Хавул, както се нарича и до днес.

14 A nd Hiram sent to the king sixscore talents of gold.

И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

15 A nd this is the reason of the levy which king Solomon raised, to build the house of Jehovah, and his own house, and Millo, and the wall of Jerusalem, and Hazor, and Megiddo, and Gezer.

А ето причината за данъка, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, също и Мило, йерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

16 P haraoh king of Egypt had gone up, and taken Gezer, and burnt it with fire, and slain the Canaanites that dwelt in the city, and given it for a portion unto his daughter, Solomon's wife.

(Египетският цар фараон беше отишъл и беше превзел Гезер. Беше изгорил града с огън и избил ханаанците, които живееха в него, и го беше дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.)

17 A nd Solomon built Gezer, and Beth-horon the nether,

А Соломон съгради освен Гезер и долния Ветерон,

18 a nd Baalath, and Tamar in the wilderness, in the land,

Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,

19 a nd all the store-cities that Solomon had, and the cities for his chariots, and the cities for his horsemen, and that which Solomon desired to build for his pleasure in Jerusalem, and in Lebanon, and in all the land of his dominion.

всички градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците и всичко, което Соломон пожела да съгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата територия на царството си.

20 A s for all the people that were left of the Amorites, the Hittites, the Perizzites, the Hivites, and the Jebusites, who were not of the children of Israel;

А относно всички хора, които останаха от аморейците, хетите, ферезейците, евейците и йевусейците, които не бяха от израелтяните,

21 t heir children that were left after them in the land, whom the children of Israel were not able utterly to destroy, of them did Solomon raise a levy of bondservants unto this day.

от техните потомци, останали след тях в земята, които израелтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

22 B ut of the children of Israel did Solomon make no bondservants; but they were the men of war, and his servants, and his princes, and his captains, and rulers of his chariots and of his horsemen.

Но от израелтяните Соломон не направи никого задължителен работник. Те бяха военни мъже и негови служители, негови първенци, негови военачалници и началници на колесниците му и на конниците му.

23 T hese were the chief officers that were over Solomon's work, five hundred and fifty, who bare rule over the people that wrought in the work.

Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души. Те управляваха над народа, който вършеше работите.

24 B ut Pharaoh's daughter came up out of the city of David unto her house which Solomon had built for her: then did he build Millo.

А фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която Соломон беше построил за нея. След това той съгради Мило.

25 A nd three times a year did Solomon offer burnt-offerings and peace-offerings upon the altar which he built unto Jehovah, burning incense therewith, upon the altar that was before Jehovah. So he finished the house.

Три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и мирни приноси върху жертвеника, който издигна на Господа, и кадеше върху онзи жертвеник, който беше пред Господа, след като завърши дома.

26 A nd king Solomon made a navy of ships in Ezion-geber, which is beside Eloth, on the shore of the Red Sea, in the land of Edom.

Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море в едомската земя.

27 A nd Hiram sent in the navy his servants, shipmen that had knowledge of the sea, with the servants of Solomon.

А в крабите Хирам прати от слугите си опитни моряци, за да бъдат със Соломоновите слуги.

28 A nd they came to Ophir, and fetched from thence gold, four hundred and twenty talents, and brought it to king Solomon.

Те пътуваха до Офир, откъдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.