1 M y son, if thou art become surety for thy neighbor, If thou hast stricken thy hands for a stranger;

Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си или си дал ръка за някой чужд,

2 T hou art snared with the words of thy mouth, Thou art taken with the words of thy mouth.

ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.

3 D o this now, my son, and deliver thyself, Seeing thou art come into the hand of thy neighbor: Go, humble thyself, and importune thy neighbor;

Затова, сине мой, направи следното и се отърви, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при краката на ближния си и го моли настоятелно.

4 G ive not sleep to thine eyes, Nor slumber to thine eyelids;

Не давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

5 D eliver thyself as a roe from the hand of the hunter, And as a bird from the hand of the fowler.

докато не се отървеш - като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.

6 G o to the ant, thou sluggard; Consider her ways, and be wise:

Иди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и бъди мъдър -

7 W hich having no chief, Overseer, or ruler,

която, макар че няма началник, надзирател или управител,

8 P rovideth her bread in the summer, And gathereth her food in the harvest.

приготвя си храната лете, събира яденето си по жътва.

9 H ow long wilt thou sleep, O sluggard? When wilt thou arise out of thy sleep?

Докога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

10 Y et a little sleep, a little slumber, A little folding of the hands to sleep:

Още малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

11 S o shall thy poverty come as a robber, And thy want as an armed man.

така ще връхлети сиромашия върху тебе - като разбойник, и немотия - като въоръжен мъж.

12 A worthless person, a man of iniquity, Is he that walketh with a perverse mouth;

Човек нехранимайко, човек беззаконен е онзи, който ходи с извратени уста.

13 T hat winketh with his eyes, that speaketh with his feet, That maketh signs with his fingers;

Намигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си;

14 I n whose heart is perverseness, Who deviseth evil continually, Who soweth discord.

който има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,

15 T herefore shall his calamity come suddenly; On a sudden shall he be broken, and that without remedy.

затова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то непоправимо.

16 T here are six things which Jehovah hateth; Yea, seven which are an abomination unto him:

Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:

17 H aughty eyes, a lying tongue, And hands that shed innocent blood;

надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,

18 A heart that deviseth wicked purposes, Feet that are swift in running to mischief,

сърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло,

19 A false witness that uttereth lies, And he that soweth discord among brethren.

неверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя. Предпазване от прелюбодеяние

20 M y son, keep the commandment of thy father, And forsake not the law of thy mother:

Сине мой, пази заповедта на баща си и не се отклонявай от наставлението на майка си -

21 B ind them continually upon thy heart; Tie them about thy neck.

завържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

22 W hen thou walkest, it shall lead thee; When thou sleepest, it shall watch over thee; And when thou awakest, it shall talk with thee.

Когато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.

23 F or the commandment is a lamp; and the law is light; And reproofs of instruction are the way of life:

Защото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот.

24 T o keep thee from the evil woman, From the flattery of the foreigner's tongue.

За да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.

25 L ust not after her beauty in thy heart; Neither let her take thee with her eyelids.

Да не пожелаеш хубостта ѝ в сърцето си; да не те улови с клепачите си;

26 F or on account of a harlot a man is brought to a piece of bread; And the adulteress hunteth for the precious life.

защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа.

27 C an a man take fire in his bosom, And his clothes not be burned?

Може ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

28 O r can one walk upon hot coals, And his feet not be scorched?

Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат?

29 S o he that goeth in to his neighbor's wife; Whosoever toucheth her shall not be unpunished.

Така е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.

30 M en do not despise a thief, if he steal To satisfy himself when he is hungry:

Дори крадецът не се отървава ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си, когато е гладен;

31 B ut if he be found, he shall restore sevenfold; He shall give all the substance of his house.

и ако бъде хванат, той трябва да върне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

32 H e that committeth adultery with a woman is void of understanding: He doeth it who would destroy his own soul.

Онзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.

33 W ounds and dishonor shall he get; And his reproach shall not be wiped away.

Биене и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.

34 F or jealousy is the rage of a man; And he will not spare in the day of vengeance.

Защото ревнуването на мъжа е истинска ярост; и той няма да пожали в деня на възмездието;

35 H e will not regard any ransom; Neither will he rest content, though thou givest many gifts.

няма да иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, дори и да му дадеш много подаръци.