1 I cry with my voice unto Jehovah; With my voice unto Jehovah do I make supplication.

(По слав. 141.) Давидово поучение. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа; с гласа си на Господа се моля.

2 I pour out my complaint before him; I show before him my trouble.

Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него.

3 W hen my spirit was overwhelmed within me, Thou knewest my path. In the way wherein I walk Have they hidden a snare for me.

Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

4 L ook on my right hand, and see; For there is no man that knoweth me: Refuge hath failed me; No man careth for my soul.

Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5 I cried unto thee, O Jehovah; I said, Thou art my refuge, My portion in the land of the living.

Към Тебе, Господи, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите.

6 A ttend unto my cry; For I am brought very low: Deliver me from my persecutors; For they are stronger than I.

Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

7 B ring my soul out of prison, That I may give thanks unto thy name: The righteous shall compass me about; For thou wilt deal bountifully with me.

Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене.