1 T hen answered Eliphaz the Temanite, and said,

Тогава теманецът Елифаз каза:

2 I f one assay to commune with thee, wilt thou be grieved? But who can withhold himself from speaking?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 B ehold, thou hast instructed many, And thou hast strengthened the weak hands.

Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 T hy words have upholden him that was falling, And thou hast made firm the feeble knees.

Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 B ut now it is come unto thee, and thou faintest; It toucheth thee, and thou art troubled.

А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 I s not thy fear of God thy confidence, And the integrity of thy ways thy hope?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 R emember, I pray thee, who ever perished, being innocent? Or where were the upright cut off?

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 A ccording as I have seen, they that plow iniquity, And sow trouble, reap the same.

Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 B y the breath of God they perish, And by the blast of his anger are they consumed.

Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 T he roaring of the lion, and the voice of the fierce lion, And the teeth of the young lions, are broken.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 T he old lion perisheth for lack of prey, And the whelps of the lioness are scattered abroad.

Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 N ow a thing was secretly brought to me, And mine ear received a whisper thereof.

Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 I n thoughts from the visions of the night, When deep sleep falleth on men,

сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 F ear came upon me, and trembling, Which made all my bones to shake.

обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 T hen a spirit passed before my face; The hair of my flesh stood up.

Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 I t stood still, but I could not discern the appearance thereof; A form was before mine eyes: There was silence, and I heard a voice, saying,

той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 S hall mortal man be more just than God? Shall a man be more pure than his Maker?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 B ehold, he putteth no trust in his servants; And his angels he chargeth with folly:

Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 H ow much more them that dwell in houses of clay, Whose foundation is in the dust, Who are crushed before the moth!

колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 B etwixt morning and evening they are destroyed: They perish for ever without any regarding it.

Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 I s not their tent-cord plucked up within them? They die, and that without wisdom.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.