1 Т огда ответил Элифаз из Темана:

Тогава теманецът Елифаз каза:

2 – Если кто-нибудь решится сказать тебе слово, не досадит ли тебе? Впрочем, кто в силах удержать речь?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

3 В спомни о том, как ты наставлял многих и укреплял ослабевшие руки.

Ето, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

4 С лова твои были падающим опорой, и дрожащие колени ты укреплял.

Твоите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

5 А теперь тебя постигли беды, и ты изнемог, тебя коснулось несчастье, и ты устрашен.

А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

6 Н е в страхе ли перед Богом твоя уверенность, а надежда – в непорочности твоих путей? Праведные не страдают от гнева Бога

В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

7 П одумай, случалось ли гибнуть праведнику? Были ли справедливые уничтожены?

Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

8 Я видел, что те, кто вспахивает неправду и сеет беду, их и пожинают.

Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

9 О т дуновения Божьего исчезают они и от дыхания Его гнева погибают.

Изтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

10 П усть львы рычат и ревут – сломаны будут зубы у свирепых львов.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Г ибнет лев без добычи, и разбежались детеныши львицы. Видение Элифаза

Лъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

12 К о мне прокралось слово, но я внял лишь отзвук его.

Тайно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

13 С реди беспокойных ночных видений, когда людьми владеет глубокий сон,

сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

14 м еня объяли страх и трепет, я задрожал всем телом.

обзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

15 Д ух овеял мое лицо, и волосы мои встали дыбом.

Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

16 О н возник, но я не мог понять, кто это. Некий облик явился моим глазам, и услышал я тихий голос:

той застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

17 « Может ли смертный быть пред Богом праведен, а человек – пред Создателем чист?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 Е сли Бог не доверяет даже Своим слугам, если даже в ангелах находит недостатки,

Ето, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

19 т о что говорить о живущих в домах из глины, чье основание – прах, кого раздавить легче моли!

колко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

20 Г ибнут они между зарей и сумерками; не заметишь, как они исчезнут.

Между сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

21 В еревки их шатров порваны, и умрут они, не познав мудрости».

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.