1 П оэтому давайте перейдем от основ учения о Христе к тому, что предназначено для зрелых. Мы не станем опять обосновывать необходимость покаяться в делах, которые ведут к смерти, необходимость верить в Бога,
Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2 у чение о крещениях, о возложении рук, о воскресении мертвых и вечном суде.
учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3 И мы сделаем это, если Бог позволит.
И това ще направим, ако Бог позволи.
4 П отому что тех, кто уже был один раз просвещен, кто лично познал вкус небесного дара и стал сопричастен Святому Духу,
Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,
5 к то также лично познал вкус доброго Божьего слова и действие силы будущего века,
и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
6 и после этого отпал от веры, – невозможно опять обновлять покаянием, потому что они сами заново распинают Сына Божьего, предавая Его публичному позору.
а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 З емля, которая пьет часто выпадающий на нее дождь и приносит урожай тому, кто ее обрабатывает, благословенна Богом.
Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 А та, на которой растут лишь сорняки и колючки, ни на что не годна. Ей грозит проклятие, и концом ее будет сожжение.
но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.
9 Н о, любимые, хоть мы и говорим так, мы уверены, что вы находитесь в лучшем состоянии и держитесь спасения.
Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.
10 Б ог не может быть несправедлив. Он не забудет ни ваших трудов, ни вашей любви к Нему, которую вы проявили и продолжаете проявлять, служа святым.
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 О днако мы хотим, чтобы каждый из вас проявлял такую же прилежность до конца, ради исполнения вашей надежды.
И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;
12 М ы хотим, чтобы вы не ленились, а подражали тем, кто своей верой и терпением наследует обещанное. Верность Бога Своим обещаниям
да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно
13 К огда Бог давал обещание Аврааму, Он клялся Самим Собой, так как нет никого большего, кем Он мог бы клясться.
Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:
14 О н сказал: «Я непременно благословлю тебя и сделаю твое потомство многочисленным».
"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."
15 И таким образом Авраам, терпеливо ожидая, получил обещанное.
И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
16 Л юди клянутся чем-то большим, чем они сами; клятва подтверждает сказанное и кладет конец всякому спору.
Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,
17 Т ак и Бог, когда хотел ясно показать наследникам Своего обещания, что намерения Его неизменны, то подтвердил их клятвой.
така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 И в этих двух неизменных вещах – в обещании и в клятве, которые у Бога не могут быть ложными, – мы, нашедшие у Него убежище и ухватившиеся за предстоящую нам надежду, получаем сильное ободрение.
така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 Э та надежда – крепкий и надежный якорь для нашей души. Она позволяет нам войти во внутреннюю часть святилища, за разделяющую его завесу,
която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;
20 т уда, куда вошел наш предшественник Иисус, став навеки Первосвященником, по чину Мелхиседека.
където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.