1 P or lo cual, dejando ya la enseñanza primaria acerca de Cristo, vayamos adelante hacia la madurez; no echando otra vez el fundamento del arrepentimiento de obras muertas, de la fe en Dios,

Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 d e la enseñanza de lavamientos, de la imposición de manos, de la resurrección de los muertos y del juicio eterno.

учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 Y esto haremos, si Dios en verdad lo permite.

И това ще направим, ако Бог позволи.

4 P orque es imposible que los que una vez fueron iluminados y gustaron del don celestial, y fueron hechos partícipes del Espíritu Santo,

Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,

5 y asimismo degustaron la buena palabra de Dios y los poderes del siglo venidero,

и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 y recayeron, sean otra vez renovados para arrepentimiento, crucificando de nuevo para sí mismos al Hijo de Dios y exponiéndole a la pública ignominia.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 P orque la tierra que bebe la lluvia que muchas veces viene sobre ella, y produce hierba provechosa a aquellos por los cuales es labrada, recibe bendición de parte de Dios;

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 p ero la que produce espinos y abrojos es desechada, está próxima a ser maldecida, y termina por ser quemada.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.

9 P ero en cuanto a vosotros, oh amados, estamos persuadidos de cosas mejores, y que comportan salvación, aun cuando hablemos de esta manera.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

10 P orque Dios no es injusto para olvidarse de vuestra obra y del trabajo de amor que habéis mostrado hacia su nombre, habiendo servido a los santos y sirviéndoles aún.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 P ero deseamos que cada uno de vosotros muestre la misma solicitud hasta el fin, para plena certeza de la esperanza,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;

12 a fin de que no os hagáis perezosos, sino imitadores de aquellos que por la fe y la paciencia heredan las promesas.

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения. Божието обещание е надеждно

13 P orque cuando Dios hizo la promesa a Abraham, no pudiendo jurar por otro mayor, juró por sí mismo,

Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

14 d iciendo: De cierto te bendeciré con abundancia y te multiplicaré grandemente.

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа."

15 Y habiendo esperado así con paciencia, alcanzó la promesa.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 P orque los hombres ciertamente juran por uno mayor que ellos, y para ellos el juramento interpuesto para confirmación pone punto final a toda disputa.

Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

17 P or lo cual, queriendo Dios mostrar más abundantemente a los herederos de la promesa la inmutabilidad de su designio, interpuso juramento;

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 p ara que por medio de dos cosas inmutables, en las cuales es imposible que Dios mienta, tengamos un fuerte consuelo los que nos hemos refugiado para asirnos de la esperanza puesta delante de nosotros.

така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 L a cual tenemos como segura y firme ancla del alma, y que penetra hasta dentro del velo,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

20 d onde Jesús entró por nosotros como precursor, hecho sumo sacerdote para siempre según el orden de Melquisedec.

където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.