1 L as moscas muertas hacen heder al perfume del perfumista; así una pequeña necedad, al que es estimado como sabio y honorable.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 E l corazón del sabio está a su mano derecha, mas el corazón del necio a su mano izquierda.

Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

3 Y aun mientras va el necio por el camino, le falta cordura, y va diciendo a todos que los necios son ellos.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

4 S i el espíritu del príncipe se enfurece contra ti, no dejes tu lugar; porque la mansedumbre impide graves errores.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

5 H ay un mal que he visto debajo del sol, como error emanado de los gobernantes:

Има зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 l a necedad colocada en grandes alturas, y los nobles sentados en lugar bajo.

безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

7 V i siervos a caballo, y príncipes que andaban a pie como siervos.

Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

8 E l que cava un hoyo caerá en él; y al que agrieta un muro, le morderá la serpiente.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 Q uien corta piedras, se hiere con ellas; el que parte leña, puede hacerse daño.

Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

10 S i se embota el hierro, y su filo no es aguzado, hay que añadir entonces más fuerza; pero la sabiduría es provechosa para dirigir.

ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

11 S i muerde la serpiente antes de ser encantada, de nada sirve el encantador.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

12 L as palabras de la boca del sabio son llenas de gracia, mas los labios del necio causan su propia ruina.

Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

13 E l principio de las palabras de su boca es necedad; y el fin de su charla, nocivo desvarío.

защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 E l necio multiplica palabras, aunque no sabe nadie lo que va a pasar; ¿y quién le hará saber lo que después sucederá?

Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

15 E l trabajo de los necios los fatiga; porque no saben por dónde ir a la ciudad.

Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

16 ¡ Ay de ti, tierra, cuando tu rey es un jovenzuelo, y tus príncipes banquetean de mañana!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

17 ¡ Bienaventurada tú, tierra, cuando tu rey es hijo de nobles, y tus príncipes comen a su hora, para reponer sus fuerzas y no para banquetear!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

18 P or la pereza se cae la techumbre, y por la flojedad de las manos se cae la casa.

От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 P or el placer se hace el banquete, y el vino les alegra la vida; y el dinero sirve para todo.

Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

20 N i aun en tu pensamiento digas mal del rey, ni en lo secreto de tu cámara digas mal del rico; porque las aves del cielo llevarán la voz, y las que tienen alas harán saber la palabra.

Да не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.