1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <покваря> онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 Р азумът на мъдрия е в десницата му, А разумът на безумния в левицата му.

Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът {Еврейски: Сърцето.} му не му достига. И той се прогласява на всичките, <че е> безумен.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

4 А ко гневът на управителя се подигне против тебе не напущай мястото си, Защото отстъпването отвръща големи грешки,

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

5 И ма зло, което видях под слънцето, - Погрешка, като че ли произхождаща от владетеля, -< и това е>, <че>

Има зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 Б езумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

7 В идях слуги на коне, И князе ходещи като слуги по земята.

Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

8 К ойто копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 К ойто кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

10 А ко се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

11 А ко ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача {Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър.}.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

12 Д умите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

13 & lt;Защото> първите думи, които изговаря, са безумие, И краят на говоренето му е пакостна лудост.

защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 Б езумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

15 Т руда на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

18 О т голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 У гощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

20 Д а не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <нито> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

Да не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.